Българката Десислава Стоева е първи солист в Шведския кралски балет от 2011 година. Тя стартира обучение в студиото на Красимира Колдамова, но през последните 15 години танцува повече в чужбина, отколкото на българска сцена. Наскоро сънародничката ни игра в София, изпълнявайки ролята на Гамзати в „Баядерка“. Десислава е започнала да танцува още от четиригодишна възраст. Старт дава майка й, която я записва в школата на Красимира Колдамова. Именно там са се зародили първите трепети в нея за изкуството, наречено „балет“. На 10 балерината е кандидатствала в Балетното училище в София и там тя е продължила със същата учителка, с която е започнала. Пътят от София до Стокхолм описва с усмивка. Споделя, че директорът на балетното училище Мариана Денева е завела българска групичка заедно с нея самата на
конкурс в Модика
в Италия. Там са били три момичета и три момчета. „Член на журито беше балетмайстор в Шведския кралски балет. Хареса ме, хареса ни цялата българска компания, която представяхме България. Взехме и награди. Първа, втора и трета награда. И въпросният член на журито ни покани трите момичета да правим официален кастинг в Стокхолм. Отидохме, направихме кастинг, но имаше само един договор и за мой късмет ме взеха“, споделя пред БТА тя, като допълва, че така е успяла да попадне в Шведския кралски балет. [su_image_carousel source="media: 632303,632302,632301,632300,632292" crop="none" align="center" dots="no" autoplay="7" speed="immediate"] Десислава разказва за йерархичната стълбичка, която съществува в балета, като споделя, че е
започнала като кордебалет
Това е първоначалната позиция, в която биват назначавани танцьорите. След две години екипът на балета му е започнал да й дава по-малки сола. „Видяха, че имам талант и се доказах. На третата година вече получавах първи роли. Когато се присъединих към трупата, бях на 19 години. Затова ме наричаха бебето на шведския кралски балет, защото бях най-младата“, разказва с усмивка тя. Българката споделя, че първата й година в Швеция е била трудна. Не е познавала никого в страната. Приятелите й останали в България, семейството също. „Все повече започнах да се влюбвам в театъра, в колегите си. Създадох нови приятелства,
срещнах съпруга си
с който сме вече заедно 15 години“, казва талантливата танцьорка. Той също е българин и е бивш балетмайстор в трупата и танцьор. Десислава не крие голямата си любов към родната България. Разказва, че следи колегите си и какво се случва в балетното изкуство. Тази година балерината е била поканена да танцува отново на софийска сцена в Софийска опера и балет. Инициативата е на Александър Александров – сегашният ръководител на балета. „Поканиха ме да танцувам в „Баядерка“ за ролята на Гамзати. Беше много мило изживяване. Няма да крия, че бях притеснена, защото друго си е да танцуваш пред родна публика. Аз съм израснала със спектакли на Софийска опера и балет и с нашите невероятни танцьори, премиери и премиер-солисти. Там се зароди любовта ми към балета“, споделя българката. Десислава определя българската публика като малко по-топла от шведската. В Швеция местните хора много обичат балет, уважават и се възхищават на артистите, но са малко по-резервирани. Докато артистите танцуват, се опитват да не притесняват с аплаузи по време на самото изпълнение. Но пък са много щедри, когато свърши целият спектакъл. Тогава се вижда колко много са очаровани от спектакъла. Балерината споделя, че най-много й липсва семейството й. В такива моменти благодари на социалните мрежи, чрез които се свързват и виждат. Но, естествено, друго си е да си вкъщи и да виждаш любимите хора. Онези, които най-много обичаш и цениш. „Другото, което много ми липсва, е нашият невероятен климат. В Скандинавия е доста тъмно. Шест месеца в годината е много тъмно, нямаме слънце и започнах да оценявам слънчевата светлина. Затова винаги с нетърпение чакам да дойде лятото, да се прибера вкъщи и да се заредя с енергия и слънце“, довършва с усмивка в очите тя.
