Тъжен ден за сънародниците ни в Сиатъл. Днес беше погребението на бай Сашо – майстор на български народни инструменти. Той беше човек, който обичаше България прекалено много и преди смъртта си бленуваше да се върне там, за да може да свири на своя кавал с някой овчар, някъде в горе в планината. Неговото дело би накарало много българи да се срамуват, че не обичат Родината толкова силно, колкото я обичаше той.
„Аз съм един американец от руски произход, българофил"
– така ми се представи бай Сашо“, разказва Васил Денев, който изпълнява музиката на групата „Сиатъл чета“ и който свири на кавал. „От него ми е най-хубавия кавал. Ако някой ми беше казал, че този инструмент ще го намеря в Сиатъл и ще бъде правен от американец, нямаше да му повярвам. Той го беше направил много красив, бил е предвиден за него по принцип. Беше го инкрустирал дори със сериен номер 1 и го беше направил много специфичен, за да може да се свири на него с различни настройки. Сашо искаше да свири с него в планината заедно с български овчар и ми каза: „Аз не знам как ще свири кавала на този овчар и затова този кавал може да се настройва за по-високи и по-ниски тонове“. Изработен е през 1981 г. Годината също е инкрустирана. Отначало мислех, че кавалът няма да свири хубаво, но после бях смаян“, разказва Денев.
Истинското име на бай Сашо е Александър Йеримеев Еплер. Когато е бил на 16 години е присъствал на концерт на ансамбъл „Филип Кутев“ в Сиатъл. По това време той вече свирил на кавал се представил на българската делегация. От там веднага му предложили да замине за България да учи със стипендия и да се запознае из основи с българската музика и българските иунструменти. Така Еплер попада в музикалното училище в Пловдив. „Представяте ли си какъв културен шок е било това? В годините на най-върлия комунизъм – да се появи едно американско момче и да учи български народни инструменти“, казва Денев.
Еплер учи и в Консерваторията в България. Една година след като започнал там, в учебното заведение открили направление за народни инструменти и американецът се записал там и завършва първия випуск семестриално. По време на престоя си Еплер обикалял селата и се учел от майсторите на кавали.
Сред тях са Слави Иванов (Тонев) от с. Камено, Бургаско и Драган Карапчански от с. Недялско, Ямболско. Освен това свирил в няколко оркестъра.
„Бай Сашо е
бил много красиво момче и в един от оркестрите го взели за жена
защото нямали кавалджийка. Там били Мара- Гайдата, Вичка с гъдулката и друга жена с тамбура. За да имат и кавалджийка, дали на бай Сашо женска народна носия и той свирил с тях. Хората подозирали Мара Гайдата за мъж, но мъжът бил Бай Сашо“, спомня си с усмивка Денев.
„Бяхме близки с него – духовно сродяване, което един човек понякога изпитва към друг човек при първа среща“, споделя Даниела Найберг, културолог и танцов изследовател, артистичен директор при Българския културен център в Сиатъл. „Въпреки това аз не си позволявах да се обръщам към него със „Сашо“, което той окуражаваше. Езикът ми не се обръщаше. Когато обаче други хора го наричаха така, той се радваше като дете. Може би защото „Сашо“ (като нищо друго) му напомняше за онова време прекарано в България, когато той е Сашо кавалджийчето, младо момче влюбено в кавала, в селото, в хòрата по селата, с музиката им, раздумката, природата, храната... И езика. Говорехме си на български“, разказва още тя.
В Сиатъл Еплер създава компания за производство на инструменти през 1975 г.
Правил е кавали, флейти, тамбури, цимбали
Бил също диригент на църковен хор. В края на 70-те е оглавявал оркестъра на българския ансамбъл „Коледа“. Създал е няколко други оркестъра в Америка. Преди да почине е имал двама помощници в работилницата си. За съжаление е бил болен от сърце и от известно време здравословното му състояние не е било много добро.
„В неговата къща е като една малка България“
казва Богдан Дарев, кинорежисьор от Сиатъл, който преди две години започна да снима филм за Еплер. „Има работилница за български инструменти. В двора му има много дрянчета, защото от това дърво се правят най-хубавите кавали и той винаги даваше клончета за сурвачки на децата. Когато отидеш на гости у бай Сашо, изпадаш в едно безвремие. Първо пием турско кафе, после се почерперпваме с нещо българско, говорим си“, допълва той. „Дакелът му Бончо вземаше дейно участие в раздумката“, уточнява Найберг. „Маестро Еплер умееше да различава. Умееше да каже добра дума, когато виждаше нещо, което за него бе ценностно и добро"
"Беше щедър“, описва го Найберг
„Първото излизане на сцена на дечицата от „Медена питка“ – при Българския център в Сиатъл (2013) се случи да бъде с гайдата на маестро Еплер. Сиатълските коледари през 2014 тропаха стъпките на буенека по(д) гайдата на маестро Еплер. Фолклорната формация „Сиатъл чета“ – при Българския културен център в Сиатъл се появи за първи път като „чета“ в концерт по време на Folklife NW отново с маестро Еплер“, прибавя тя.
Богдан не се е отказал да завърши филма за Александър Еплер и се надява той да излезе догодина. „Във връзка с филма имах идея да заведа бай Сашо в България, но за съжаление това няма как да стане сега. Когато започнахме снимките той ми каза „България е дала толкова много на мен, искам аз сега да дам нещо обратно на българите“, разказва Богдан. Лентата се казва „Кавал Парк“ и може би ще излезе догодина.
