Хор „Млади български гласове“ от Ню Йорк
Продължение от миналия брой
Коянка Димитрова, Държавна агенция за българите в чужбина
Значителен е делът на училищата, които не се финансират от българската държава и разчитат на средства, събрани от спонсори и родителски такси. Те са 17 от общо 53 на територията на САЩ, като броят на обучаваните в тях се движи в рамките на 15 до 45 деца. При възможност те се осигуряват от Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) с художествена и учебна литература. Интересно явление през изминалата година е разкриването на иновативни образователни структури, в които обучението по български език е застъпено паралелно е преподаването на определен вид изкуство. Пример е новосъздаденият в Ню Йорк хор и училище „Млади български гласове", артклуб за малчугани „Въртележка" в Чикаго или детското радио и телевизионно студио „Телевизионери" в същия град.
Броят на българските училища в Канада е 14, от тях 8 не получават субсидия от нашата държава. Градовете, в които са разположени тези средища на българска просвета, са Торонто, Монреал, Отава, Ванкувър, Квебек, Китчинър и Калгари. Три от тях функционират към български православни църкви: в Брамтън към църквата „Св. Димитър", в Монреал към църквата „Св. Иван Рилски Чудотворец" и в Торонто към македоно-българския източноправославен храм „Св. св. Кирил и Методий".
Специфична особеност в развитието на българското образование в Канада е възможността то да се осъществява не само под формата на българско неделно училище, но и в рамките на канадската държавна образователна система по линия на интеграционни програми. Както това бе вече изяснено в доклада на ДАБЧ, изнесен на конференцията на българските училища във Виена през 2014 г„ този тип обучение по български език се среща само в още няколко държави - в Швейцария (Цюрих и Базел), Германия (Дуисбург, Манхайм, Лайпциг) и в Мелбърн, Австралия.
В Торонто са сформирани три български класа, които провеждат своето обучение по линия на Toronto District School Board (TDSB). TDSB осигурява заплащането на учителите, закупуването на тетрадки, моливи и копирна хартия, но не и на учебно-помощна литература. Потенциалът за разширяване на тази мрежа от български класове е голям. Българският клас в КитЧънър е в рамките на St. Louis Adult Learning Centre (SLALC), като изискването е за поне 20 ученици за сформиране на български клас. В Отава функционира паралелка по български език към държавно училище, като учениците са от възрастовите групи между I и XII клас. Понастоящем там се обучават 19 възпитаници. Гимназиалното ниво обхваща възрастовата граница от VIII до XII клас и е поето от Френския католически борд. В училището има румънски, индийски, арабски, руски и др. съботни паралелки. Занятията за една учебна година включват 112 часа. Още в предпоследния гимназиален клас с получената оценка по български език в свидетелството учениците могат да кандидатстват в предварителния прием за университета. Освен български автори учениците изучават родни традиции и история, драматично изкуство. Развитието на тези класове е разгледано по време на Третата конференция на българските учители в Канада, проведена на 1 ноември 2015 г. в представителната зала на БПЦ „Св. Димитър" в Брамтън.
Основен проблем на този тип обучение е осигуряването на подходящи учебници и учебни помагала, тъй като канадските училищни бордове поемат само заплащането на труда на учителите. Липсва формула за финансиране от българската държава в рамките на ПМС №334 или НП „Роден език и култура зад граница", тъй като подобни класове не отговарят на условията да бъдат бенефициенти. В този случай е важна ролята на ДАБЧ да удовлетворява приоритетно нуждите на по-специфичните форми на обучение по български език и традиции, които поне засега не могат да бъдат обхванати от българското Министерство на образованието и науката.
Постигнатото в миналото и сега от българските организации, училища, църковни общини, медии в името на съхраняването на българската духовност в Северна Америка е национално богатство, част от българската история и култура. И всички ние следва да изпитваме респект към това наследство, да го опазим като живо и светло огнище на нашата вяра и душевност, на българския език и култура за идните поколения. Българската диаспора представлява специално социално пространство, а дейността на нейните структури утвърждава българския дух в чуждата обстановка и в новите цивилизационни условия на XXI в. Пълноценната интеграция при запазване на националната идентичност са два процеса, които протичат паралелно. Това се отнася също и за нарастващите общности на наши сънародници в други точки на света. Приспособяването, но при поддържането на връзката с българското, са като две успоредни линии в безкрайността, които в един момент се сливат, обединявайки тези общности независимо от специфичните особености в региона или от конкретната социално-икономическа, политическа и културна среда в която и да е страна. Човек може да получи наследство и да го умножи или да го пропилее. Историческото наследство обаче не се губи - дори една империя или отделна държава да загине, нейният принос в световната цивилизация остава. Българското наследство обаче по места може и да се надгражда. В случая със Северна Америка един такъв пример е идеята за учредяване на федерация/асоциация на българските сдружения в Канада. Тя вече се обсъжда в Отава по повод сформирането на Група за приятелство с България във федералния парламент на Канада, а въпросът е актуален и за сдруженията ни в САЩ. Създаването й ще издигне престижа на сънародниците ни там, ще ги сплоти и ще бъде еталон, към който да се стремят и останалите български общности по света.
