По време на Балканската война България влиза в полезрението на американските журналисти заради положението й спрямо турците и въобще на Балканите. Става дума за американския вестник „The Pittsburg Press“, който публикува статия за българите на 3 ноември 1912 г., по повод участието ни в Балканската война – 26 септември 1913 г. – 17 май 1913 г. „Странни, мълчаливи хора са българските селяни – врагът, от когото турците се страхуват най-много“ е заглавието на статията. Този конфликт, макар и да е локален на Балканите, все пак привлича вниманието на международната преса и общественост. Статията скицира българските нрави, като прави силно впечатление, че преценката е особено точна и актуална дори и днес в някои отношения.
Българите са определени като
„най-тихите хора на света“
Това определено е качество, което си заслужава да се отбележи специално, защото демонстрира уравновесеност. В статията се споменава, че дори и децата, когато се забавляват, си играят безшумно. Не са пропуснати и патриархалните нрави, според които когато мъж и жена са в града, мъжът винаги върви отпред. Мъжете не пиели много, не пушели, гледали строго, дори сърдито. Това виждат в продължение на години и други хора от Запада, наблюдавайки българите, дори и днес на много чужденци им прави впечатление, чение не се усмихваме
сякаш сме сърдити на някого за нещо си. Такова впечатление оставяме с поведението си, с излъчването си, с цялостното си присъствие.Прочети още
не са красиви
по американски стандарти“, пише вестник „The Pittsburg Press“, и наистина е така, защото стандартите са различни. В същото време обаче сме определени като „здрава, мощна раса“, което сякаш компенсира „недостатъка“ ни, че не сме „красиви“, което е твърде субективно и оспоримо, защото за всеки красотата е въпрос на личен избор, разбиране и възприятие.
Описани сме също като безскрупулни, но не зверове, а в смисъла на хладнокръвни хора, които не биха се поколебали да убият дори и турчин, като планират всичко, без излишни емоции и без драми.
След това се прави кратко, но особено точно описание на генетичния ни фон, народностните субстрати и съставките, от които сме създадени като нация.
„Българите са силни и свирепи воини“, казват още американските журналисти и са напълно прецизни в това ни описание по време на Балканската война.
Всъщност повечето, които са ни описвали, независимо дали от онези години или сега, обикновено са точни в преценките си.
Интересът на американските журналисти
към България и към нейните актуални проблеми не е случаен, защото той е провокиран и от новините, които идват до тях, но и от многото българи, които посещават Америка, а и остават да работят и да живеят там. Диаспората ни постепенно се увеличава в Северна Америка и така се поставя началото на една от най-големите българо-македонски колонии извън Родината и така наречения „стар край“, както повечето наричат местата, от които тръгват, за да стигнат до Новия свят. Прави впечатление обаче фактът, че американските журналисти са добронамерени, безпристрастни и пунктуално точни. Няма предразсъдъци в описанието им, липсват внушения. Това може би се дължи и на факта, че Америка е твърде отдалечена от България, но означава също и стандарт на писане, на предаване на информация, на информиране, на осведомяване.
В същото време българите не се стремят да се променят, не се стремят и да се показват като по-различни от това, което са в действителност. Те не търсят някаква фалшива показност. Описанието им е почти като фотография, те са засечени в един кадър и поради това са твърде точно предадени във времето.
Има и още една характеристика на българите в САЩ и тя е, че
