Българите са сред умерено религиозните в глобален план. "По-скоро скептици, но последните години има и известна динамика". Това са част от изводите от Глобално проучване на "Галъп интернешънъл", проведено август-октомври 2022 г.
В България 53% заявяват, че са религиозни. Близо една трета (29%) не се възприемат като религиозни хора, а една десета са атеисти (9%). Други 10 на сто не могат да преценят как да отговорят.
Страната ни е по-скоро в средата (или дори малко под нея) на "класацията" по декларирана религиозност - под средните нива в глобален мащаб, но далеч от крайно ниските нива, които са наблюдават в други държави. България е близка по нагласи до другите източни държави от ЕС.
Обществото ни обаче е по-религиозно в западноевропейските държави.
Тези нагласи и в България се запазват по-скоро стабилни през последните години - делът на определилите се като религиозни остава същият, но атеизмът като че ли расте. Минимален спад има сред дела на заявилите, че не са вярващи.
В страната ни, както и в повечето държави по света, вярващите в съществуването на Бог (58%) изглежда са повече от определящите се като вярващи изобщо. Близо една четвърт смятат, че
Бог няма, а 15% не са съвсем сигурни.
Малцина не знаят как да отговорят. Отговорите на българите отново се доближават до средните, регистрирани за ЕС - по-близко до тези на респондентите от източните държави на Съюза.
Вярата в съществуването на Бог в България се запазва на същите декларирани нива през последните години.
Българите сякаш са скептици за живота след смъртта. 34% в България вярват, че има, но 39% не вярват, че нещо се случва, след като животът ни приключи. 20 на сто не са сигурни, а малцина не могат да отговорят. По този показател регистрираните в България нагласи са под средните за ЕС - както за държавите от западната част на Съюза, така и от източната. Въпреки това делът на деклариралите, че вярват, че има живот след смъртта в България, е повече от регистрирания през 2016 г - 29%.
Обществото ни е по-скоро сред скептичните и за съществуването на рай (32% казват, че има, но 42% - че няма) и ад (29% вярват, а 43% - не). Декларираните от българите нагласи съвпадат с регистрираните средно за Съюза, който също се оказва сред най-скептичните региони по отношение на вярата в ад и рай. И по този показател обаче декларираната сега вяра у нас е по-висока от тази през 2016 г. Тогава 23% вярват в ада и 25% - в рая.
Общо 57 768 души са интервюирани в глобален мащаб. Във всяка държава през периода август-октомври 2022 г. са интервюирани около 1000 души по метода "лице в лице", по телефона или онлайн.
По света
Две трети (62%) от анкетираните по света казват, че са религиозни, а всеки четвърти казва, че не е религиозен. Заявените атеисти са 10%. Останалите не са сигурни в отговора си.
Текущата вълна на проучването допълнително потвърждава, че възрастта, доходите и образованието са сред най-важните демографски показатели, свързани с нивото на религиозност. Колкото по-високи са доходите и образованието, толкова по-малка е вероятността човек да се самоопредели като религиозен. Колкото по-ниска е възрастта - толкова по-висока е декларираната религиозност.
Хората в ЕС и Източна Азия и Океания изглежда са в най-малка степен вярващи - с дялове от около 40%, потвърждаващи, че са религиозни. Хората от Субсахарска Африка, Южна Азия и европейските държави извън ЕС, от друга страна, споделят в много по-голяма степен, че са религиозни (до 90% в някои държави).
Тези нагласи в различните региони по света също се запазват стабилни през годините. Днес делът на самоопределилите се като религиозни е почти равен - 60% в Щатите и 62% в Русия.
Най-религиозни страни по света в проучването сега са Кения, Сенегал, Пакистан, Етиопия и Косово. Най-малко религиозни според собственото им самоопределение са хората в Япония, Чехия, Швеция и Виетнам.
