От толкова много Васе-та нито един не дойде да гласува в неделя
Има села в България, които се пукат по шевовете, напук на обезлюдяването, което официалната статистика отчита всяка година. Те се намират в западната част на страната и ако се вярва на документите, там живеят по хиляди хора, но бройката постоянно нараства. Това обаче е само на книга. На практика нищо подобно не се случва. Селата са си пусти и оредяващи, само в малкото обитаеми къщи са се увеличили рекордно регистрираните жители.
Прирастът се дължи на хилядите македонци, които се сдобиха с постоянен адрес в различни села на община Благоевград, след като станаха и български граждани. Рекордьор е село Бело поле с над 4,000 "новозаселили се" регистрирани жители. Картината обаче не е много по-различна и в селцата Рилци, Покровник, Лешко, Изгрев, Логодаш. Ако обаче човек надникне, за да види как се казват тези българи, се оказва, че носят имена като Борче, Йован, Васе, Петре, Томче, Ангелчо.
Всички те, разбира се, автоматично се сдобиват с право да гласуват на избори. И понеже бройката им нараства с всеки изминал ден, точно тези нетипични за България имена са в пъти повече от българските Борис, Иван, Васил, Петър, Томчо, Ангел. Има адреси, на които са регистрирани по 50, по 100 души от Македония.
Първият въпрос, който хората задават на местните, щом научат за тази чуждоземска инвазия, е дали са спечелили пари, като са направили тази услуга на македонците? Забогатяха ли от това и превърна ли се тази дейност в бизнес за тях? "Може и да печелят някои техни сънародници, които ги водят тук, но това е нормално. Сам човек за никъде не е. Възможно е и мои съселяни да се занимават с такова нещо, но не знам. Но как да им вземеш пари? На моя адрес - „Илинден" №33, тази пролет регистрирах двама приятели - Гоше и Гоце от Щип.
Черпиха по 1 ракия и това беше. Ходих и в съда, и в полицията да гарантирам за тях. Всичко е законно. Искаха ми нотариалния акт за собственост и подписах декларация, че съм съгласен да се водят в моята къща", твърди Стефан Балтачки от село Рилци. Според него повечето му съселяни са помогнали на македонците безкористно, никой открито не им е търсил пари. Защото в почти всички случаи става въпрос за близки, познати и дори роднини. Затова им правили услуга я срещу почерпка, я срещу бутилка тиквешка или лозова ракия. Най-често действали от човещина и добро сърце, не взели нищо за добрината си. Рядко благодарните македонци давали между 10 и 50 лева, но не повече. „Не броят парите предварително, а чак след като работата стане. Наистина от благодарност, а не да си платят за услугата.
С Гоце и Гоше се познаваме повече от 20 години, те са ми уреждали дънки, пуловери от мохер в онези години, когато още бе Югославия. За тях го направих от душа. Като повечето мои съселяни", кълне се мъжът. То спокойно може до българския трибагреник да сложим и македонското знаме, че комшиите ни бият по численост в тези списъци, обажда се приятел на Стефан.
На същата улица живее и Мария Узунска, но тя е от малкото, които не са приютили македонци на адреса си. „Никой не ни е питал. Иначе няма нищо лошо в това, то държавата им печати паспорти, така че никой не е виновен, задето им дава адресна регистрация", смята тя. От 2,600 избиратели в Рилци македонците с двойно гражданство са към 1,700.
Ясно е, че да стават масово български граждани е държавна политика, категорични са местните хора. Защото това носи приходи и на държавата, и на българските общини. Много от новите им съселяни си купуват автомобили и ги регистрират в България, където плащат данъците и застраховките им.
Процесът обаче не секва. Макар и не с такава сила. И тази година десетки македонци са се уредили с адрес в селището. В кабинета на кмета Живко Чукарски са документите им. В един от тях - на правосъдното министерство, пише, че Лиляна Ангелова от Радовиш е приета за българска гражданка с указ на вицепрезидента от 4 октомври 2012 година. „В това уведомително писмо се иска от нас да впишем промяната в регистъра на населението.
Те могат да посочат което си искат населено място. Македонци вече си имаме достатъчно, трябва да мислим за благоустрояването на селото. Почти всички вземат личните си карти и приключват с България - тръгват да пътуват из Европа, за да работят там. Това е голямата им цел. На някои адреси има вписани по 20-30 души, но никога не са се появявали там", споделя кметският управник.
Той твърди, че нито на миналите парламентарни избори е идвал някой македонец да гласува, нито на тези. „Те нямат никакъв интерес да го правят. Няма и партия, която да посмее да ги организира, а и в голямата си част македонците въобще не се вълнуват от България, а от паспорт, който им отваря трудовия пазар на богатите страни в Европа. Те са с постоянен адрес тук, но с настоящ в родината си. Никой не се е заселил за постоянно при нас", допълва Чукарски.
"Абе, дойдоха от тях 5-има души за изборите в неделя, ама това е нищо", казва кметът на Бело поле Иван Стойчев. В кметството избирателните списъци са залепени върху 4 стени в целия коридор, все пак става дума за около 5,000 избиратели. От тях над 4/5 са македонците. Според него това създава доста работа на местната власт, защото сменят лични карти, искат различни удостоверения. Но и носи приходи в общинската хазна.
„Аз преди време помогнах на моя приятел Трайчо и на сина му Васко, те са регистрирани на моя адрес - улица „Струма" №16. Само на тях съм помогнал, от Щип са. Нямаше как да им откажа. Трябва да сме хора. Трайчо е майстор на македонска пастърмалия, нещо като нашите пици, но не са кръгли, а продълговати. Черпи ме един кашон, пълен с тях, за услугата. Но ги няма за избори, не ги и търсим, не ни трябват", споделя казанджията в Бело поле Иван Новоселски.
Според него е по-евтино и лесно да купиш цяла комисия, отколкото да правиш невъзможното, за да осигуриш няколко гласа повече от съседна Македония. По-скоро някой може и да ги е вписал в протоколите, че все едно са гласували.
Македонците не се появявят често. Понякога пощата в кметството се задръства със служебна кореспонденция до тях, но няма кой да ги вземе. Пазят ги в кашони, за всеки случай. Ако дойдат, да си ги получат. Най-много са регистрирани на улиците „Черковна", „Струма" и „Ванчо Богданов". Има адреси с над 100 македонци, но стопаните им убеждават, че не са го направили за пари. „На тези, които ги водят тук - македонци и българи, със сигурност им се плаща, всичко се плаща. Но съселяните ми надали са взели някакви пари.
Не сме такива хора, с това няма да забогатеем", казва леля Митра. При пенсионера Методи Тодоровски от село Покровник никой не е регистриран, но негови роднини са "приели" по няколко души. „От това пари не се печелят. Не съм чул някой да е взел нещо. 10-20 лева, ако са дали македонците, то е за благодарност, не за друго. Не смятам, че кметовете печелят нещо. Че откъде да знаят кой идва при тях и какъв е", казва старецът.
От близо 1,400 избиратели в селището половината са македонци с двойно гражданство. Прави впечатление, че много от тях са с регистрации на улица „Крали Марко", където е кметството. Служебно са „настанени" там, тъй като до 2010 година нямаше улици, а в личните им карти пишеше само „Село Покровник", разкрива кметът Методи Цонев. Затова сега се наложило той да се чуди как да реши казуса. Ползва адреси, на които има общински сгради. „Не мога да отида при хората и да ги карам насила да се съгласяват да ги пишат на техните адреси.
А като дойдат за смяна на личната карта, трябва да се посочи точно къде живее, а не като преди - в село Покровник, необходимо е да се напише и улицата, и номерът", обяснява селският управник.
Той твърди, че нито македонците изразяват желание да идват да гласуват, нито някой се е хванал да ги събира с автобус от Македония, за да ги води в България за изборите. "Защото това ще струва много скъпо - хем да се плаща транспорт, хем на всеки да се даде мизата за гласа му. Това не са ДПС и Турция, които могат финансово да си го позволят да докарат в България цели екскурзии с гласоподаватели за Доган", допълва Методи Цонев.
Иван Петров
