Както за всичко, което произхожда от Балканите, така и за ракията, от десетилетия се водят люти спорове – кой, къде и защо първи я е произвел, бутилирал и изпил. По този въпрос българинът може да говори почти толкова, колкото и за политика, но в случая не дипломатите, а археолозите ще имат последната дума. А те вече възкликнаха дружно „Пили сме ракия още от 9 век“, пише brat-bg.
При разкопки в крепостта Лютица, която се намира на хълм край Ивайловград, е открит фрагмент от дестилационен съд за производство на ракия.
Находката е отпреди години на археолога Филип Петрунов.
Дестилационният уред е едва третата подобна находка, открита на територията на България. Подобен съд е бил намерен в същата крепост през 2011-а, а първият дестилационен уред, открит от археолозите, е „изскочил“ при разкопки в Дръстър, днешна Силистра.
Всички тези находки са датирани от 11 век, което опровергава отново доскорошните научни твърдения, че производството на ракия е започнало през Средновековието. В края на 2013 г. поредното доказателство за пиетета на българина към ракията идва от Обзор - там е открита инсталация, за която се смята, че е най-старият казан за ракия в света.
Находката датира от 9 век и впечатлява с вида си.
Тя е съставена от три съда. Първият е голям, предназначен за джибрите, и се поставя директно върху огъня.
Прочети още
Той съдържаше текст, в който неизвестен българин се похвалил, че е пил ракия на църковен празник.
Проф. Николай Овчаров пък публикува причините, изтъкнати пред турския султан от турския пълководец Лала Шахин, поради които през 1382 г. неговите войски не са успели да щурмуват София. Лала Шахин оправдава провала си с факта, че София била отбранявана от яки, здрави българи „с мустаци", които, отгоре на всичко, преди бой пиели ракия и така ставали непобедими.
Тези документи, макар и с привидно хумористичен характер, в крайна сметка помогнаха на бившия земеделски министър Мирослав Найденов да регистрира ракията в Брюксел като български продукт по това време.
