Българите в щата Ню Мексико може би се броят на пръстите на едната ръка. Но сред тях има един наш сънародник – Иван Димитров, който е дошъл в Америка заради таланта си на дърворезбар и чиито творения впечатляват жителите на столицата на Ню Мексико Санта Фе от доста години. Той има свое студио в гаража си, но също преподава и в 2-годишния колеж на града, където класовете му винаги се запълват първи. Триизмерните образи в паната на Димитров са изключително фини и лирични. Той работи над всяка творба с голямо търпение. „Да ме питате колко време ми отнема една творба е като да питате една жена колко дълго е продължило раждането й, обяснява той. – Ами нали преди раждането тази жена трябва да се влюби в бащата на детето, да износи бебето в утробата си. Така е и с моите дърворезби.“
Работата започва много преди самата изработка
– разказва майсторът. За студентите си 76-годишният Димитров казва, че са хора с добри професии или пенсионери, които винаги са имали „мерак“ към дърворезбата. „Аз не съм професор, герой на социалистическия труд или народен художник, но намирам начин да изкарам най-доброто от всеки, който е мечтал да работи с дърво“, обяснява българинът. Неговият курс е за напреднали, но записалите се винаги подобряват уменията си.
Димитров идва в Щатите през 1996 г. „Америка ми даде свободата, която нямах в България“, казва той. Бил разочарован от комунистическия строй, тъй като в България бил беден, не можел да има доверие на никого заради доносничествата наляво и надясно и дори не могъл да получи образованието, което иска, защото го спрели от партията. Като малък живеел със семейството си, което имало общо 13 деца, в две малки стаи. „Бяхме наредени като куршуми на пода, когато спяхме“, разказва Димитров. Отказът да стане член на Комунистическата партия му коства висшето образование. Искал да рисува, но не можел да си позволи материалите, затова обърнал поглед към дърветата наоколо. „Неволята учи човека какво да избере. Когато искаш да запазиш свободата си, трябва
да измислиш нещо, за да се освободиш
особено когато си беден“, обяснява Димитров. Кариерата му започва с направата на дървена цигулка. С помощта на малка отвертка Димитров издълбава инструмента за приятелката си, добавяйки "красиво цвете" като декорация. Негов приятел показа цигулката на дърворезбаря на селото и последният дава първи насоки на Димитров. Самият Димитров чиракува там безплатно. По-късно Националната художествена академия в София награждава Димитров с първо място в дървообработването и той най-накрая получава образованието, което търси. През 1984 г. парижкият колеж по приложни изкуства École Boulle му дава стипендия за проучване в неговата област. Пътуването му до Америка започва, когато професор по право на университета в Харвард забелязва работата му в България. Това станало по времето на Михаил Горбачов и размразяването в отношенията заради студената война. „Той ми каза: „Не мислете негативно за американците. Те ще ви държат за ръка, когато ви ви помагат", спомня си Димитров. “И така се озовах на летище „Кенеди“, допълва българинът. Много скоро след като стъпил на американска земя, Димитров получава покана да отиде в Тусон, Аризона, а след това
да изложи свои творби в галерия в Скотсдейл
Собственикът на галерията пък го поканил в Санта Фе. Започва да работи в колежа на Санта Фе през 2002 година. Получава поръчки за най-различни неща – пана, статуи, мебели за трапезария, врати, тавани. Клиенти са му били известни финансисти, медийният магнат Тед Търнър, големи корпорации като хотелската верига „Хилтън“. От „Хилтън“ например му поръчват да изработи бюрото на главната рецепция на хотела им в Сaнта Фе. Поканен е да направи и дърворезбован олтар в православната църква „Света Троица“. Негова творба краси и един от обществените паркове в града – той преобразил мъртво дърво със стърчащи клони да изглежда като свети Франсис.
В работилницата си Димитров има над 700 инструмента. „В момента правя маса за гримиране“, разказва нашенецът. Самият той може да бъде забелязан с дървен пръстен на лявата ръка с формата на странно лице. „Направих себе си да изглеждам като върколак“, казва Димитров.
