Художникът Йордан Шентов е роден в село Бенковски, община Мирково. Учил е в Художествената академия при проф. Борис Иванов и проф. Боян Петров, завършил е иконографската школа към Светия синод. Авторът е недостатъчно познат на българската публика, тъй като приблизително 35 години работи на свободна практика и представя своето творчество най-вече в Германия, Австрия, Швейцария, Холандия, Канада и други страни.
„Моят прадядо Петър Шентов е бил водач на Бенковски. Той е кръстил селото ни на неговото име – на Бенковски. Може би нещо от там е прехвръкнало в мен да направя всичко възможно да напомня за тези хора, които са дали кръвта си в името на България“, сподели Йордан Шентов.
При него ни отведе желанието ни да научим нещо повече за една... жена. Една благородничка, която би ни се искало да е българка. Очите му заблестяват, когато започва разказа си за благодетелката на българите... Лейди Странгфорд,
любимата му сред десетките нарисувани
от него портрети. „Нейната снимка ми я предоставиха от английското посолство. Тогава направих първо портрета в Петрич, тъй като тя е била именно там, докато се е строяла една от болниците“, обяснява художникът. Коя е тази прекрасна дама - защото освен красива жена тя наистина е лейди, посланичка на висшето английско общество? Лейди Емили Ан Смит, виконтеса Странгфорд, е английска общественичка, пътешественичка, филантроп и радетелка за България по времето на Априлското въстание и след Освобождението, родом е от Лондон и е медицинска сестра. След като научава какво става в България, успява да оформи една група от 8 лекари и медицински сестри, събира чрез фондации, митинги и събрания около 29 хиляди лири, с които пристига в България.
Строи 6 болници и една трапезария. Трапезарията е в Копривщица, където е сега аптеката, старото кафене после е построено... С тези лекари пристига и посещава всички места, където е избухнало въстанието - Батак, Перущица... най-пострадалите райони - Панагюрище, Петрич.
В Радилово е построила една болница,
която съществува и сега даже е превърната в малък музей. В Петрич е запазена сградата на болницата, но е частна собственост.
„Пристигайки в България, купува около десет хиляди сукмана, потури, одеяла, казани за варене на розово масло, пособия за воденици, за много неща е помогнала на пострадалите райони... Когато вече напуска страната ни, поне така са ми предали, знам от дядо ми, от Петрич, че в кошове, с коне, тя е пренесла 4-5 деца, пълни сирачета“, разказва ни Шентов. „Тя напуска България не по своя воля, а защото са я принудили да напусне. Това става по време на Освобождението. Тогава са били две благотворителни организации - Червен кръст и Червен полумесец - имало е някакво обвинение или съмнение от страна на руските генерали, че едва ли не, след като тя ходи и при турците, и при русите, едва ли не прави някакъв шпионаж. И за това са й дали пътя... Но когато напуска, тя е с много дълбоки благодарности към българския народ и взима няколко деца, които първо заминават с нея в Англия. Там ги отглежда, възпитава ги, и доколкото знам, в Петрич са идвали две жени, които са искали да видят къде са родени. И са останали изумени от това, което са видели и разбрали за родината си и за тегобите й. Това е поне преданието, което знаем от Петрич“, с тъга ни сподели художникът.
Коя е лейди Странгфорд?
„
Нарисувал съм я не както другите портрети, а като икона. Защото тя би трябвало да се изучава още в първоначалните училища. Това са благодетели на българския народ, те трябва да бъдат достояние на младото поколение, да се знае кои и с какво са помогнали в най-трудните моменти на България. Тя жертва цялата си кариера да дойде в този ужасен район, в това размирно време, и да помага на всички хора, които са пострадали. Затова просто не съм я толкова идеализирал, тя е много красива, на снимката се вижда, затова я изписах на фона на копривщенски чардак, на фона на къщата на Млъчков, батю Млъчков, в къщата на когото е живяла след въстанието в Копривщица.
Ето я, това е лейди Странгфорд... Тя е един невероятен образ и благодетел. И вечен пътник... Тя е била човек, който се е занимавал изключително с благотворителност. На 24 март 1887 г., на път за Суец, където отива да строи поредната болница там някъде, умира от инфаркт на кораба. И така завършва нейната история...“. Тялото на Емили Странгфорд е балсамирано в Неапол и след това изпратено в Англия, където е погребана на 18 април до гроба на нейния съпруг. Улица в Пловдив носи името на Лейди Странгфорд – жената, повярвала в бъдещето на българите, с тъга в гласа завършва разказа си художникът, оставил за бъдещето лика на прекрасната лейди за поколения българи, които искат да научат историята на родината си. Но и с обещание за други разкази...
