Румен Урумов
С буй, закрепен за морското дъно като шамандура, Румен Урумов може да произвежда енергия от морските вълни. Неговото изобретение вече е патентовано, но сега е изправен пред нелеката задача да му намери производител. Пловдивчанинът, който от 14 години живее в Арапя и се описва като художник и моряк, мечтае само за едно - да види своето изобретение в действие. Преди да се премести край морето, бил собственик на фирма за електроника в Пловдив. Един ден се загледал в едно хлапе, което си играело с пумпал. "И, общо взето, оттам се роди идеята - разказва Урумов. - Сметнах, че ако пумпалът се обърне обратно с дръжката надолу, пак се върти. А ако твърдата дръжка бъде заменена с въже, пумпалът ще може да се закрепи за морското дъно и да се завъртва от вълните." В процеса на работа обаче се оказа, че ако работи само един пумпал, въжето се усуква и нещата не се получават. Затова той добавил още един. Единият предава движението на другия и двата се въртят в две противоположни посоки. Най-общо казано, изобретението представлява пумпал, въртящ се в кожух, към който са прикрепени генератори. "Разработката ми отне 10 години, а самото й патентоване цели 3. Надявам се времето за намиране на фирма производител да ми отнеме по-малко", споделя рационализаторът.
При височина на вълната в Черно море между 25 и 35 см средно годишно мощността на съоръжението би могла да е 1,1 мегавата. Затова моделът, който е патентован, е с размер 3 метра в диаметър и е разчетено да произвежда 100 квтч. Тези шамандури могат да бъдат на разстояние 5-6 метра една от друга.
Урумов твърди, че
неговото изобретение е в пъти по-евтино от една вятърна перка
и стотици пъти по-ефективно. Другото предимство е, че не е нужна специална площ, на която да бъде монтирано, тъй като се поставя на 400 м от брега. Принципът му на работа е да се използва вълната, която идва от вятъра. А в ценово отношение - една шамандура в производство ще струва не повече от 35 хил. лв. при серийно производство. За сравнение един ветрогенератор втора употреба, 100 киловата, струва 120 хил. евро. Освен това самият буй произвежда много повече енергия и не е зависим от вятъра. В морето винаги има вълни, на които се дължи т.нар. поклащане на даден предмет.
Ходенето му по мъките, за да патентова и изнамери производител, включвало Министерството на енергетиката, президентството, Министерския съвет. "Отвсякъде ме посъветваха да търся финансиране по европейски програми и фондове. Само от Министерството на енергетиката ми заявиха, че в България приливите не били достатъчно големи!? Явно дори не са си направили труда да прочетат материалите ми. В случая не става въпрос за приливно съоръжение, а за височината на вълните. За мен това е добронамерена незаинтересуваност. Ще се боря още известно време да преодолея тази незаинтересуваност и пълна абдикация от подкрепа на напредничавите изобретения на хората в собствената им държава. Имам и други варианти, но от цялата работа губеща е само България. Убеден съм, че в основата на пасивното им отношение не стои нямането, а нежеланието и поставянето на държавата ни в пълна зависимост от чуждите страни", категоричен е Урумов.
Един от вариантите, които сега обмисля, е да направи акционерно дружество и да търси капитал по интернет. Хората биха могли да се включат с по $100 и всеки един от тях да бъде акционер в дружеството. "Най-важното е, че ако се произвежда масово, това съоръжение може да работи във всяка част на света. В океана например големината му няма да е три метра, а ще е с размерите на сграда и ще произвежда няколкостотин мегавата. То може да направи световна революция в производството на електроенергия. Като пример ще дам, че 4 буя могат да захранват едно село. Но нека да кажа, че моята машина не може и няма за цел да измести атомните централи", разказва изобретателят.
