Иан Уишарт, „Блумбърг"

В момент, когато Европейският съюз се съвзема след множество кризи и чертае пътя си напред, някои страни членки откриват, че не са толкова добре дошли по общия път. България се стреми да се присъедини към еврозоната, както и към шенгенското пространство за свободно движение и покрива критериите за напредък и в двете области. И в двата случая обаче резервираното отношение по този въпрос в някои по-богати страни от ЕС забавя процеса.

Бившата комунистическа страна, която подсилва стратегическия югоизточен фланг на ЕС, представлява тест за усилията на блока за по-тясна интеграция с цел да се справи с предизвикателства като засилващия се глобален протекционизъм и заплахата от нова бежанска вълна от Близкия изток и Африка. В комбинация с укрепването на еврозоната ЕС цели да гарантира запазване на икономическото си влияние след изтеглянето на Великобритания след малко повече от година. „Изборът на България е да бъде част от ядрото, заяви външният министър Екатерина Захариева в интервю в Брюксел на 30 януари. - Имаме ясна програма и ясни приоритети."

Германия, която още страда след 10-годишна борба с предизвиканата от Гърция дългова криза, помага да се сложи спирачка на българските аспирации към еврото. Нидерландия, в която действа силна антиимиграционна партия, и Франция, която през последните години пострада от големи терористични нападения, са сред страните, които са като спирачка на всяко разширяване на Шенген, според анонимни служители в Брюксел, Берлин и София. През миналия юни германският канцлер Ангела Меркел заяви, че иска България да се присъедини към еврозоната „възможно най-скоро", но сегашните спънки в процеса разкриват често срещаното в ЕС разминаване между политическите декларации и превръщането им в политическа реалност - особено когато става дума за финанси. Гърция често се сблъскваше с подобни ситуации по време на преговорите за спасителна финансова помощ. „Всички възражения бяха чисто политически, каза в интервю Жолт Дарваш, изследовател в брюкселския мозъчен тръст „Брюгел". - Има двойни стандарти. Приемането на България като нов член на еврозоната не би трябвало да е проблем. България няма да стане нова Гърция."

България, която планира да кандидатства за влизане във валутно-курсовия механизъм (ВКМ), който е част от пътя за присъединяване към еврозоната, изпълнява всички икономически изисквания. Националната валута - левът, вече е обвързан с еврото. Държавният дълг е доста под средния за еврозоната и под максималното равнище, определено от ЕС. Страната има бюджетен излишък и е достатъчно далеч от европейския лимит от 3% от БВП за бюджетните дефицити. Балканската страна изпълнява отлично и всички изисквания за присъединяване към Шенген. През септември председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви, че България и Румъния трябва да станат част от Шенген „незабавно", защото изпълняват всички изисквания. Министър Захариева заяви, че страната е готова да се присъедини към Шенген „от много години" и че „този двоен стандарт не трябва да съществува".

Тактиките на Берлин за отлагане по валутния въпрос са комбинирани с продължаващ процес на оценка на годността на България за присъединяване към 19-членната еврозона, извършван от Европейската централна банка (ЕЦБ). Германското финансово министерство приветства „проявения от страни членки интерес към присъединяването към еврозоната", но подчерта, че ЕЦБ трябва да приключи оценката си. Тази подробна оценка трябва да включва аспекти на устойчивостта, подчерта говорител на министерството на финансите в Берлин. Според говорител на ЕЦБ банката работи по оценката и се очаква тя да бъде публикувана през май.

Някои официални представители казват, че опасенията за готовността на България за присъединяване към единната валута произтичат от опасността от инфлация, свързана със силния икономически растеж в страната и изискванията на банковия съюз на ЕС да се предотвратява финансова нестабилност. Други представители сочат равнището на корупция в България - най-лошото в ЕС според „Трансперънси интернешънъл". Те казват, че еврозоната трябва да гледа отвъд твърдите икономическите критерии и да отчита силата на националните институции, когато обмисля дали да отвори вратите си за нови членове.