Към края на 2024 г. макроикономическите показатели на България изцяло отговарят на Маастрихтските критерии за членство в еврозоната.
България вече няколко месеца поред изпълнява условията за влизане в еврозоната, сочат и данните на Евростат. Инфлацията у нас за шестте месеца от юни до ноември 2024 г. е под 3%, каквото е изискването за приемането на единната валута. През юни и юли тя е 2.8%, през август и септември спада съответно до 2.4% и 1.5%, а през октомври и ноември се стабилизира на нива от 2%. За сравнение през ноември 2023 г. този показател е бил 5.5%, показват още данните на Европейската статистическа служба.
Другият важен показател за влизане в еврозоната е бюджетният дефицит. Той също ще е рамките на 3%. Страната ни се радва също така в момента и на историческа ниска безработица, която е около 4%. Дългът ни към БВП е почти два пъти по-нисък, отколкото изискуемия критерий, който е 60%
Прогнозите за икономическо развитие на България на Европейската комисия през тази и следващата година също са позитивни. През 2025 г. ЕК очаква инфлацията в България да се понижи до 2.3%, а за 2026 г. да е 2.8%; предвижда се фискалният дефицит да достигне 2,8% през 2025 г. и 2026 г., а държавният дълг се очаква да стигне до 24,5 % от БВП до 2026 г.
На базата на тези данни много икономисти смятат, че политиците нямат никакви основания да се оказват от поставената цел България да стане член на еврозоната възможно най-бързо. Ако не в средата на тази година, то със сигурност в началото на следващата 2026 г. Всичко останало би било предателство към националния интерес, който е свързан с това България да завърши пълната си интеграция в европейските структури, а това ще стане факт след приемането на еврото.
