сн. „Флагман“
22-годишната Захра Шахсавани е иранка. Тя пристига в България преди две години и иска политическо убежище. В родината си е длъжна да се облича според ислямските канони, а и да спазва редица ограничения, характерни за диктатури. Докато чака отговор на молбата си, Захра изучава български и вече го владее отлично - както писмено, така и говоримо. Освен това се отказва от исляма и приема християнството. Започва работа като фризьорка, намира си социална среда и много приятели, тръгва на уроци по музика. Напълно се интегрира в българското общество за разлика от стотици други араби, настанени в центровете за бежанци. Но нищо от това не трогва Агенцията за бежанците и тя написва отказ върху молбата й за политическо убежище. Захра, която живее в Несебър, заведе дело срещу агенцията, което в момента тече в бургаския съд. Изходът му все още не е ясен, но е практика съдебните инстанции да препотвърждават решенията на държавните органи, когато се касае за бежанци. На последното заседание преди седмица в съда днес дойдоха да я подкрепят около 30 души от всякакви възрасти. „Започнах да чета Библията и като видях чудесата в нея, повярвах! Обичам България и искам да остана тук", разказа момичето. Захра се установява в Несебър през септември 2014 г. Вече е покръстена, а на врата си носи дискретно златно кръстче. Редовно ходи на църква.
„Запознахме се с нея през 2013 г. Тогава дойде в църквата. Направи ни впечатление, че седеше най-отзад и плачеше неутешимо. Опитахме се да направим връзка с нея, но беше трудно, тъй като не говореше български, а само малко английски. Сега вече посещава редовно богослуженията, а и говори и пише перфектно на български", разказа пастор Якимов в съдебната зала. Той добави, че няколко семейства искали да осиновят Захра и с това да се решат проблемите й. Но това няма как да се случи, защото вече е навършила пълнолетие. „За мен България е моята държава! Не мога да си представя живота извън нея, без приятелите ми", каза младата жена в съдебната зала. Нейната сестра живее със съпруга си в Швеция. Но Захра отказва да се премести там, въпреки че ще има много по-уреден и спокоен живот в скандинавската държава, иска да си остане в Несебър.
Ако съдът потвърди решението на Агенцията за бежанците, Захра ще бъде ескортирана до границата с Турция. Какво ще се случи там - не е много ясно. Турция не поддържа гладки отношения с Иран и е възможно да не я екстрадира, но няма гаранции и за обратното. „Публичността покрай съдебното й дело силно я притесни - звънят й отвсякъде, предупреждават я, че и на наша територия за нея не е безопасно, бродят всякакви радикални елементи, възможно е да отмъстят на роднините й в Иран, изпратиха й клип с обезглавени трупове в хотел - те са на хора, които са се завърнали в родината като туристи, сниман е съвсем наскоро", каза пастор Христо Якимов. След целия шум Захра решила да пребоядиса русите си коси в черно, за да прикрие, доколкото е възможно, самоличността си.
„Когато става въпрос за съдебни решения, човек никога не може да бъде сигурен. Но аз имам много силни юридически основания да вярвам, че този казус ще бъде решен позитивно за жалбоподателката. Вярвам на съдебния състав в Бургаския административен съд, заяви адвокатът на момичето Ангел Динков. - Тя влиза с оригинален ирански паспорт през 2013 г. Иска международна закрила от властите. Те й отказват. Отказът е влязъл в сила, но по закон тя има право да направи повторна молба. Прави го пред подразделението на агенцията в Нова Загора на 26 ноември 2015 г. Още на следващия ден съответните чиновници в Нова Загора постановяват втори формален отказ. Мотивират се, че нямало доказателства, че на базата на своята религиозна принадлежност, връщайки се в родината си Иран, Захра ще бъде подложена на нечовешко и унизително отношение, ще има заплаха за нейното здраве и живот. И това, въпреки че само преди 40 дни бе публикуван доклад, приет от асамблеята на Общото събрание на ООН по правата на човека. Там са коментирани правата на човека в Иран, и по-точно, че вероизповеданието, към което се числи Захра, се третира като незаконно. Докладва се, че хората, изповядващи религия, различна от официалната, са преследвани, залавяни. Над 130 души към момента са хвърлени в затвора и част от тях са със смъртни присъди. Аз не съм на себе си. Някакви човеченца там, в Нова Загора, назначени незнайно по какви критерии, радвайки се на чудесни държавни заплати, просто сядат и постановяват един отказ. В България влизат хиляди ислямисти, правейки се на хомосексуалисти, носейки някакви деца, установяват се тук или просто преминават като през разграден двор, а имаме единствен случай в страната да влезе християнка, която научава писмено и говоримо нашия език, която желае да се устрои тук и не е заминала за Швеция, при условие че сестра й живее там, нито е отишла в Германия, където ще получава чудесни социални помощи, без да работи, иска да остане тук, защото обича България, а ние я зачеркваме и я гоним.
Захра Шахсавани е изучила обичаите ни, интегрирала се е в обществото и ние точно на нея решаваме да й откажем убежище. Отвратително! За един мюсюлманин не е просто шегичка да влезе в една християнска църква, дои и само да прекрачи прага. За него това е огромен поврат. Ислямът е религия на страха! Захра е превъзмогнала този страх и това заслужава респект. Ако съдът откаже, ние трябва да я ескортираме до границата с Турция, откъдето е дошла. Вие знаете какво се случва в момента в този район. Там са тълпи от всякакви хора из храсталаците. Само си представете една християнка да бъде изсипана като чувал с картофи в Турско - без финанси, без семейство. Не може да се върне в Иран, защото там ще я чакат, тя отказва да носи хиджаб. Тя категорично отказва да носи тези религиозни символи. Но най-вече не е мюсюлманка. Да видим какво ще реши съдът на 2 март, за когато е насрочено следващото заседание."
