сн. Дарик
В деня, когато новата тройна коалиция направи големия си гаф с Делян Пеевски, предизвикал началото на протестната вълна в България, много анализатори побързаха да обявят, че BG правителството е вече аут. Оставали му един-два, най-много три дни и ще се срути. Протестите в страната обаче продължават вече близо месец, а откъм управляващите не само че не се забелязва някакво особено притеснение, а дори напротив - с олимпийско спокойствие продължават да си изграждат бюрократичния апарат и да назначават нови и нови хора в цялата страна. Не само че Орешарски не е подал оставка, това не са направили дори двамата най-спорни (след Пеевски) политици, които той постави начело на областите Пловдив и Благоевград.
В Македонския край, където отношението към ДПС е най-люто, активистът на тази партия Муса Палев преживя блокада, гражданско неподчинение, дори бой пред сградата на областната администрация в Благоевград. Даже заканите на активисти на ВМРО, които звучат почти като хайдушка заплаха, не го стреснаха. Г-н Палев продължава да подписва областните книжа, дори наскоро обяви някакви инициативи за следващата една година. Тоест човекът въобще не вижда нищо друго в кариерата си в близко бъдеще освен поста на областен. Същото е положението и с колегата му Венцислав Каймаканов, издигнат пак от ДПС, само че в Пловдив.
И ако всекидневните репортажи по медиите за масовите митинги в София вече започват да си приличат и скоро ще звучат съвсем рутинно, почти като прогнозата за времето в края на новините, то политическата криза в страната все пак роди няколко интересни събития напоследък. Едното е
цирковите превъплъщения на лидера на "Атака"
Волен Сидеров. Заприличал на пишман националист, който се прегръща с турците и крепи властта им, г-н Сидеров известно време имаше огромен проблем да обяснява своята позиция. Пробва се да го направи няколко пъти - поддържал кворума на БСП и ДПС в парламента, защото така заемал националноотговорна поза, искал да няма анархия, бил за законността... Това обаче никак не промени масовото усещане, че чисто и просто е взел едни пари, които сериозно го мотивират да дава рамо на правителството на Орешарски.
Затова, а и за да не загуби изцяло електората си и да отпадне от голямата политика, г-н Сидеров пробва принципа "клин клин избива". Не може да обясни защо се е вкарал с двата крака в игрите на БСП и СДС, затова с мегафон в ръка и покачен върху минибус тръгна да обикаля страната и да озвучава улици и квартали. Програмата му включва охулване на ГЕРБ, разобличаване на протестиращите като мекерета на Бойко и Пашата, освиркване на президента и (най-любимият му специалитет) - разкриване на проститутки под прикритие. За има-няма две седмици лидерът на "Атака" вече обяви, че служители на най-древната професия са всички работещи в трите национални телевизии БНТ, Нова и bTV плюс кабелния Канал 3. Куртизанки, ама маскирани като журналисти, били и част от репортерите по вестниците.
Цирковото шоу на Сидеров мина през почивните дни и през Бургас, където имаше две представления - едно петъчно и второ в събота. Те бяха изнесени пред офисите на телевизия СКАТ, която е собственост на неговия кум Валери Симеонов, в момента обаче голям негов враг. Причината е, че след като заедно съградиха "Атака", а СКАТ й бе като ракета носител,
Сидеров побърза да осребри печалбата
като се намърда под финансовото крило на ГЕРБ и го игра две години послушник на Бойко Борисов. През това време Симеонов регистрира нова партия, също с националистически уклон - Национален фронт за спасение на България, която при сегашната коалиционна любов между Волен и Лютви Местан е на път да измести "Атака" от патриотичната политическа сцена.
Все така покачен върху минибуса, с мегафона и под жежкото лятно слънце, с риск за кръвното и на границата на инфаркта, Сидеров изнесе около осемчасова програма пред офисите на СКАТ. Тя включваше призиви като "Мишко Валери, излез" и разяснения, че шефът на НФСБ е прикрит фен хомосексуалист, понеже по кабелните му канали късно вечер се излъчвало и гей порно.
Докато продължава турнето на шефа на "Атака" из страната, корабът на ГЕРБ бе напуснат от първите плъхове. Старите моряци знаят, че от потъващите гемии първи бягат мишките. Дали партията на Бойко Борисов е поела към дъното е спорно, но онези, за които е в сила девизът "власт или нищо", побързаха да обявят, че я напускат. Близо осем години след основаването й и цели четири във властта, те едва сега, когато ГЕРБ вече не е на власт, осъзнаха, че партията била толкова лоша и тоталитарна, така неприятна и полицейска, че за тях нямало място вече в нея. Лидер на недоволните е бившият депутат Емил Димитров от Етрополе. По времето на премиера Бойко Борисов г-н Димитров бе щастлив и доволен. Малко преди ерата на ГЕРБ и особено в разцвета на властта й
той се обзаведе с де-що има терени в градчето
и създаде ловни стопанства за чудо и приказ. Негови станаха „Елен" край Етрополе и „Шерба" край Горен чифлик. Първоначално г-н Димитров, който все още не беше убеден, че Бойко ще съумее да вземе цялата власт, се ориентира към БСП и президентът Георги Първанов му бе любимият гост в стопанствата. Запален ловец, Първанов често отстрелваше там ценни екземпляри, а после си правеха колективни снимки. През 2006 година „Елен" дори попадна в международен скандал. В него уж бе отстрелян голям благороден елен, който официално е обявен за световен рекорд.
По-късно се установи, че еленът е закупен от австрийско ловно стопанство, където е отглеждан като домашно животно със специален режим на хранене, след което световният рекорд е анулиран. Отстрелялият елена германски ловец заплаши Димитров с дело за измама. До процес обаче не се стигна, защото междувременно на власт дойде Бойко Борисов и тушира скандала. Точно по това време Димитров подмени списъка на гостите, като зачеркна името на Първанов, заменяйки го с това на Бате Бойко и любимите му бизнесмени, първа кипра сред които бе и Валентин Златев - българския представител на "ЛУКойл".
Сега очевидно е започнала нова промяна в имената. Вероятно гумата този път ще изтрие Борисов, за да постави други актуално издигнали се във властта, с което станали скъпи на Димитров господа.
Може би Лютви Местан и Сергей Станишев?
А защо не и пак Първанов... Емил Димитров ги умее тези работи.
Митингите продължават, кабинетът не пада, но пък определени журналисти проявиха истински професионализъм в отстояването на правилните позиции. Мартин Карбовски, който съвсем доскоро бе така прехласнат по Бойко Борисов и с такъв навлажнен поглед общуваше с него, че на моменти зрителите имаха усещането, че присъстват на мила гей сцена, сега громи нахранената и сита София, която от протести не забелязвала, че има и друга България - тази в провинцията. А тя не искала протести, а хляб и работа. Разбирай - искала Орешарски.
Или пък Явор Дачков. В миналото той бе рупорът на Иван Костов и пример за партийна журналистика. След това дълго се оглеждаше за кой политик да се залепи и в изобилието се закачи за Алексей Петров в издавания (под прикритие) от него вестник "Галерия". Дали продължава и днес да е окачен там не е ясно, но пък тези дни г-н Дачков излезе с програмна статия, която сто на сто се е харесала на Алексей. В нея обясни, че последното нещо, от което се нуждае България в момента, са предсрочни избори. Те щели да са от полза единствено за ГЕРБ. Друго си било да няма избори скоро и Орешарски да остане.
Иначе протестите продължават всеки ден. Както и назначенията на кадри на новата тройна коалиция по цялата вертикала на властта в България.
