България честваме 117 години от провъзгласяването на българската независимост.

На 22 септември 1908 година в църквата "Св. 40 мъченици" в Търново княз Фердинанд Първи прочита манифеста, с който България е обявена за независимо царство.

Церемонията е повторена и пред събралото се гражданство в крепостта "Царевец".

Прочети още

В манифеста, подписан от Фердинанд и министрите от българското правителство, оглавявано от Александър Малинов, се казва:

"Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не трябва да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля – да бъде според както той иска. Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния, прогласявам съединената на 6 септември 1885 година България за Независимо българско царство".

Празникът се чества официално от 1990 година и ще бъде отбелязан с церемонии в цялата страна.

Ролята на Фердинанд и Александър Малинов

"Често говорим за Фердинанд – той чете манифеста, стои отпред, такава е ролята на монарха по Конституция. Но Александър Малинов, министър-председателят, е човекът, който го написва, който води преговорите, който държи на дипломатическия тон и отстоява независимостта в международен план“, коментира историкът професор Петко Петков пред NOVA.

Прочети още

По думите му Малинов е известен със своята умереност, търпение и последователност.

"Това е човекът, който отказва да се съгласи с разпокъсването на Македония, и отстоява идеята за нейната цялост. За съжаление, само две години по-късно Фердинанд го отстранява от поста – не защото е сгрешил, а защото голямата политика го изисква“, добави той.

Според проф. Петков самият акт на обявяване на независимостта е по-скоро официалност.

България е де факто независима още от момента, в който става известен Берлинският договор и тя приема конституция. Обявяването е формално отхвърляне на васалитета към Османската империя – юридически признат чак през април 1909 г.“.