9,02 ч. - Полет 175 на "Юнайтед еърлайнс" се врязва в южната кула на Световния търговски център
Преди 10 години десетки българи гледаха с ужас как самолетите се врязват в кулите-близнаци на Световния търговски център и не вярваха на очите си. Макар никой от нашите сънародници да не пострада в атаките, шокът у тях остава за цял живот.
„Имаше едно усещане за вцепенение, на опит да се разбере какво точно се случва. Това беше много, много необичайно събитие", разказва банкерът Николай Златарев. На 11 септември 2001 г. той е работел в офиса си в „Голдман Сакс", на 400 метра от северната кула на WTC. „Когато погледнах натам, видях горните 20 етажа да горят. Прозорците бяха счупени. От тях летяха документи, които приличаха на гигантски конфети... и няколко минути по-късно виждахме хора, които започнаха да скачат", спомня си ужаса на онази сутрин преди 10 години Николай.
„Просто се прилепихме до прозореца и с колеги обсъждахме дали това е случайно. И точно в този момент видяхме голямо огнено кълбо от сблъсъка на втория самолет. Сградата не се виждаше от нашия офис, но горящото кълбо беше огромно. Тогава решихме, че трябва да напуснем нашия офис", разказва още банкерът.
Вътре в Световният търговски център един българин има минути, за да спаси живота си. „В 9 без 15 сутринта се усети нещо като земетресение. Аз тъкмо си пишех със съдружника ми в София и станах от компютъра. Всичко падна от лавиците, бюрата. И си спомням, че когато спря, си казах, че това е хубава сграда! Едно земетресение ще има в Ню Йорк на 200-300 години и тя оцеля... Слязох от 33-тия етаж до първия за около 40 минути. По стълбите", разказва Драгомир Божков. „Беше пълно с хора, които, преди да ударят втората сграда, не знаеха какво става... Видях такива, дето бяха скочили. Известно време сънувах кошмари... Плашех се от самолети, защото, като пада една сграда, това е все едно да си на летището и да каца самолет, същите звуци."
По това време за колежа си пътува Деян Иванов. Той учи на четири пресечки от кулите. Метрото спира аварийно и минути по-късно всички пътници трябва да слязат на първата спирка. „Настъпи паника. Навън беше някаква абсолютна лудница. Беше пълно с пожарни, полиция, всякакви американски служби. Опитваха се да изтласкат хората на север, към 14-а улица", разказва Деян. Той успява да си купи камера и започва да прави снимки. По това време двете кули-близнаци все още стоят и хората гледат с особен интерес според Деян. „Като наближих и видях хората с какви уплашени лица гледаха и всичката тази полиция, започнах и аз да чувствам някакво притеснение, което се превърна в ужас, когато
видях хората, които скачаха от кулите
Няма как да разбереш бюро ли е, човек ли е, докато не приближи земята и видиш, че това са истински хора."
Актрисата Елена Петрова се разминава на косъм с атаката, защото се успива за предварителната уговорка да посети Световния търговски център като турист.
„Там видях ада."
казва тя. По това време тя е на турне в САЩ, което се проваля, защото самолетите не летят. „Имахме намерение много рано да се качим на "близнаците". Аз бях ходила в Америка, но не се бях качвала. Имахме намерение 8 часа да бъдем горе и, слава Богу, се успахме, закъсняхме и цялата трагедия ни завари на път за там. И всъщност по пътя, докато сме опитвали да стигнем някъде, беше ударен вторият „близнак", спомня си обичаната актриса. Зловещо е усещането. Лудница е. Хора падат от сградите. Човешкият живот не означава абсолютно нищо."
Хората, станали свидетели на атаките, твърдят, че видяното променило живота и приоритетите им. Елена Петрова не прави изключение. „След това, което изживях, бях готова за нови по-сериозни крачки в живота. След тази дата бях готова да имам деца, разбрах кои са ми важните неща и приоритети и разбрах, че е много важно да направя определени неща в живота, защото нямам време."
