снимки Facebook
Ана Иванова е родена в гр. Сандански през 1989 г. Завършва "Туризъм" в ЮЗУ "Неофит Рилски", откъдето има бакалавърска степен. След завършването на средното образование работи като барман и сервитьор в кафене, после и на Дюни. През юни 2012 г. заминава за Мадрид, където е и до момента. По време на зимните протести в България и парламентарните избори Ана бе един от най-дейните във Facebook българи зад граница. Тя бе на всеки протест в Мадрид, непрекъснато постваше в мрежата снимки и клипове от тези събития, призоваваше сънародниците да гласуват, коментираше случващото се в родината. С Ани се свързахме чрез интернет да коментираме как младите българи зад граница виждат ситуацията в страната.
Ани, защо избра Мадрид?
- Тук от 5 години работи съпругът ми. Като студентка идвах няколко пъти за ваканциите, за да се видя с него, и градът ми хареса. Щом се дипломирах, веднага пристигнах и започнах работа във фирмата, в която е и той - раздаваме флаери, по-точно пускаме ги по пощенските кутии. Да... може би звучи нелогично за българина как може с такава работа да се изкарват между 800 и 1000 евро на месец, но тук, в Испания, стандартът е така направен, че няма значение какво ще работиш, пак ще изкараш най-малкото тези пари.
Ти беше един от организаторите на протестната вълна в Испания сред българите по времето, когато стачкуваха срещу високите цени на тока. Какво те мотивира да излезеш на улицата и да снимаш?
- Наистина доста дейно участвах в протестите в Мадрид, които всъщност все още не са приключили. Но винаги съм поправяла хората, когато ме определят като един от организаторите. Аз не се считам за организатор, а съм по-скоро координатор. Поддържам твърдението си, че организатори на протестите сме всички, които излязохме. Точно това ни запази единни и вече 11 пъти се събираме на протести. Просто никой не желаеше да бъде лидер и да води останалите, стараем се да сме равни и да уважаваме различните си мнения по някои въпроси. Да, имаше хора, които бяхме по-активни, но всеки според времето и възможностите си е допринесъл с нещо. А това, което ме мотивира да отида на първия протест, беше, че доскоро си живеех в родината и проблемите там са ми до болка познати. Не мога да остана безучастна. Снимах и правих видеозаписи, за да мога чрез сайта на Атанас Атанасов от Сандански да покажа на сънародниците ни в България, че ги подкрепяме и от Испания.
По колко души се събирахте?
- На първия протест на 24 февруари се събрахме около 150 души. На 3 март излязоха около 80, а оттогава насам се събираме всяка неделя около 20, смея да кажа, истински родолюбци.
Виждаш ли някаква полза от това?
- Още в началото направихме декларация с 11 искания, които изпратихме до президента и до омбудсмана на България заедно със 775 подписа на българи в Испания, съгласни с декларацията. Мина месец и половина, а отговор - никакъв.
Припомни какви бяха 11-те точки?
- Свикване на Велико народно събрание; намаляване броя и мандатността на депутатите, премахване на депутатския имунитет; промяна на изборния закон; мажоритарна избирателна система; 50% граждански квоти във всички държавни регулаторни органи; представители на тези, които са били народни представители, министри или конституционни съдии от 1990 година до сега; премахване давността за разследване на престъпления, свързани с корупция и злоупотреби; национализация на ЕРП-тата и т.н.
Българите скочиха първоначално срещу непосилните сметки за ток. Ти в Испания колко плащаш за електричество?
- Тук живеем 4 души в квартирата и на човек се падат около 45 евро за ток, при това през зимния период, когато се отопляваме с климатик. В България родителите ми плащат около 60-70 лв. през зимата, но се отопляват на парно с дърва. Всъщност нещата са несравними. На мен лично около 40% от приходите ми на месец отиват за сметки - квартира, ток, вода, телефон, храна и транспорт. Колко души в България могат да се похвалят със същото? В Мадрид стая за двама струва между 250 и 300 евро и това е най-големият разход. Карта за градския транспорт на Мадрид, тоест автобуси плюс метро, е 62 евро на месец. За храна даваме около 100 евро на човек, а бензинът е 1,37 евро. Съпоставено с минималната заплата на работещ от 800 евро, въобще не може да се каже, че е скъпо.
Ти първа популяризира в мрежата един набързо написан и много силен плакат "Гласуването за престъпници е престъпление". Извършиха ли българите престъпление на 12 май?
- Това беше плакат от Марияна Димитрова - една от протестиращите в Мадрид, който наистина впечатли доста хора и нямаше как да не го снимам и споделя и него. А на въпроса отговорът е "Да"! Извършиха престъпление всички българи, които на 12 май гласуваха за доказани престъпници! Дори останах изненадана след резултатите от изборите, когато осъзнах колко много хора се превърнаха в техни съучастници, давайки гласа си за тях.
Как в Испания бе организиран вотът за емигрантите ни?
- При толкова много българи, които живеем тук, едва се преборихме да отворят 24 секции за цяла Испания. За сравнение - толкова бяха секциите само в Бурса, Турция. В Мадрид, пред посолството, хората се редиха по 3-4 часа на опашка, за да гласуват. Предполагам, че тези, които не са имали толкова време, са се отказали. Не, не ми хареса организацията.
Прочетох в постовете ти, че си гледала цяла нощ тв репортажите от 12 май и пресконференциите на политическите сили. Кое те разсмя и от кое ти стана тъжно?
- Не съм гледала цяла нощ репортажите след изборите, тъй като бях отвратена от резултата, който очаквах! Стана ми смешно, когато гледах по-късно пресконференцията от водещата партия, защото бисерите на г-н Борисов продължават и явно така си му харесва да се държи, но ми стана тъжно, когато осъзнах, че не е толкова голям проблемът кой ни управлява, а това, че ние си го избираме...
Как в Испания коментират изборите в България?
- Повечето българи в Испания не са изненадани от резултатите на изборите. А по испанските телевизии отразиха обстойно главно случилото се с откритите бюлетини в Костинброд.
Оптимист ли си за бъдещето на България?
- Разбира се, че да, иначе нямаше да участвам в протестите. Радвам се, че младите хора в България са будни и имат желание за промяна, вярвам, че с постоянство, единство и най-вече с Божията помощ можем да го постигнем.
По какво се усеща кризата в Мадрид?
- През погледа на българина Испания не е в криза. Защото за нас криза е, когато нямаме какво да сложим на масата или да си платим сметките за ток. А за испанците криза е, когато трябва да се лишат от домашната прислужница, когато се налага да намалят дните от ваканцията си през лятото и да не карат чисто нова кола, а да се задоволят с миналогодишната. Но да, има криза в Испания, която е с най-високата безработица в цяла Европа. Мерките, които предприема държавата, са много болезнени - продават се болници, съкращава се персонал и се увеличават цените. Правят се, разбира се, някакви опити от страна на държавата за облекчаване на ситуацията, но като цяло политиката е за постигане на финансова стабилност.
В какво по-точно се изразяват тези опити?
- Например някои от общините взеха решение да изземат от банките апартаментите, които напоследък те масово прибират заради непогасявани кредити, и да настанят в тях безпризорните. Четох, че само през 2012 г. повече от 50,000 испански семейства са били изгонени от домовете си, понеже не са успявали да си плащат наема или ипотеката. В Памплона пък преди месец ключарската общност взе решение да не помага на банките, които гонят хората от домовете им - оттам отказват да сменят ключалките.
Има ли опция ти и съпругът ти да се върнете някога в България?
- В Испания не сме дошли, за да избягаме от нещо или да живеем охолно. И двамата много обичаме родината си и искаме да живеем там. Именно затова сме решили да се приберем до две години най-късно.
Ваня Симеонова
