Народните обичаи и традиции на Бъдни вечер правят този празник интересен, изпълнен с мистика и вълнение. Християнският празник, който предшества раждането на Христос, българите наричат „Малка Коледа“. На този ден семейството трябва да бъде заедно, като всеки изпълнява конкретни задачи. Денят започва със запалването на бъдника. Това е тригодишно дъбово дърво, отсечено в гората от млад момък. Бъдникът се пали от най-възрастния член на семейството. Традициите повеляват на този ден огнището да не се изгасва, винаги трябва да има някой, който да е буден, за да пази огъня. Именно той е символ на живота в дома, както и на раждането на Исус Христос.
Прочети още
По бъдника се извършвали и
най-различни предсказания
например ако от него излизали искри, това означавало изобилие. Също така се вярва, че той е причина на празничната трапеза да гостуват мъртвите предци и самата Божия Майка. Пепелта от огнището не се изхвърля. Обикновено стопаните я пръскат в нивите и лозята – за плодородие. От нея слагат и в семето за посев.
Трапезата на Бъдни вечер е тържествена и постна, тъй като е последният ден от Коледния пост. Вечерята е празничен ритуал, символизиращ единството на семейството. Тя започва рано, за да узреят житата, и всеки трябва да опита от всички ястия на масата, за да му върви през годината. На масата сядат всички членове на семейството. Ястията трябва да са 7, 9 или 11 - нечетен брой. Друго важно условие е
всичко да бъде постно
месните ястия остават за Коледа. Празничната трапеза включва обреден хляб, наречен „Боговица“. Той е замесен с брашно, пресято през три сита, и „мълчана вода“. Според традицията „мълчаната вода“ се налива от три сладки извора, от чисто момиче или млада булка, облечена в сватбени дрехи, преди зори, и се носи при пълно мълчание до мястото, където ще се ползва. От тесто върху хляба се оформят изображения на нивата и домашните животни. Освен този хляб момата носи и „вит-превит кравай“, който е предназначен за коледарите. В постната питка се слагат паричка и
дрянови пъпки за късмет и здраве
Щастие през цялата година чака онзи, на когото се падне парата. Други български традиционни ястия за трапезата за Бъдни вечер са сарми, бобена салата, печен боб или яхния, пълнени чушки, орехови разядки, туршии, жито, ошав, тиквеник. Освен това се слагат и мед, ядки (най-често орехи), разнообразие от плодове, вино, чесън.
През нощта софрата за Бъдни вечер не се прибира, защото хората вярват, че починалите ще дойдат на вечеря. Вярва се, че на Коледа небето се отваря и всичко в един миг светва. Това обаче могат да видят само праведниците. На Коледа човек може да си пожелае всичко, защото желанията се сбъднат. След Коледа до Йордановден според българската традиция започват т.нар. мръсни дни. Тогава границата между небето и земята изчезва и сред хората
обикалят различни зли сили
Празничната Бъдни вечер естествено преваля в коледната нощ. Според традицията в нощта срещу Коледа коледари обикалят домовете на хората и изпълняват народни песни. Символиката на песните е възвестяването на раждането на Христос. Изключително типично е месенето на кравайчета – кръгли тестени питки с дупка по средата, които след това се поставят върху гегите на коледарите. В днешно време посещението на коледари е свързано до известна степен със запазването на традициите живи и вярването, че тези гости носят добра поличба. На трапезата на Коледа присъстват обрeдна прясна пита, баница с месо или сирене, печен черен дроб, пастърма, зеле с кървавица, свинско с праз, печена кокошка, свинско изпържено на хапки. Трапезата на Коледа не се вдига цял ден.
