„В София винаги имам чувството, че е моят дом“, казва Боряна. През целия им живот Боряна и Феникс Върбанови, децата на световноизвестното семейство на проф. Марин Върбанов и Сун Хуай Куей, благодарение на която Китай се отваря към света, прехвърлят мостове по три евразийски маршрута. В триъгълника София - Париж - Пекин те търсят своите корени. Боряна благодари за комплимента, че говори и пише на чист български език. „Съзнателните години от живота ми минаха в София“, казва тя.
Баща ѝ проф. Марин Върбанов е създател на cпeциaлнocттa “Teĸcтил и мода” в Xyдoжecтвeнaтa aĸaдeмия в София, на гoблeннaтa ceĸция в унивepcитeтa Hю Cayд, Cидни, Aвcтpaлия и на катедрата по текстилна пластика в Ханджоу, Китай. Иноваторът „сваля гоблена от стената“ и го превръща в текстилна пластика.
Майка ѝ, Сун Хуай Куей „cъбаря“ Kитaйcĸaтa cтeнa зa зaпaднaтa ĸyлтypa, вкарва там първата западна модна марка - „Пиер Карден“ и прави първия ресторант с европейска кухня Maxim’s в Пекин. Тя съветва Бернардо Бертолучи за кино шедьовъра „Последният император“ и дори се снима в него. Безпрецедентната за Китай сватба между Марин и Сун отваря врати за смесени бракове в крепостта на Мао Цзъдун.
От двамата Феникс е този, който признава, че понякога се е чувствал в сянката на изключителните си родители. Той твори графика в големи формати, с туш върху китайска хартия, която позволява да се намачка и да се създаде релеф. Прави често изложби в Париж, където живее, и в София.
Боряна
избира да е пазителката на фамилната памет
Завършва стенопис, арт консултант е и художник на пекинските декори в „Последният император“. Сценограф е и на различни проекти на майка си. „Днес се занимавам с арт мениджмънт - издателство, събиране на архивите, стопанисване на творбите на родителите ми“, казва тя.
До 20 юли Боряна беше в София, за да събере още снимки от живота на знаменитите ѝ родители в България. Двамата с Феникс заминаха за Хонконг. Там в музея за модерно изкуство „М+“ на 27 юли се открива ретроспективна изложба на Мадам Сун, наречена „един от първите китайски инфлуенсъри“. Изложбата е със заглавие „Мадам Сун, предшественик и новатор на съвременното изкуство и мода в Китай в края на 70-те и началото на 80-те години“ и представя архиви, снимки, костюми и картини, които е рисувала в София.
Излиза от печат и книгата Mme Song: A Life in Art and Fashion („Мадам Сун: Живот в изкуството и модата“). Тя е на английски и китайски и е съвместно издание на M Plus Museum в Хонконг и английското издателство Thames & Hudson Language.
В центъра на експозицията в Хонконг са историческите костюми от 5-те най-важни китайски династии, създадени от Мадам Сун, които тя представя навремето в грандиозно модно шоу. „Това беше нейният дар към китайската култура, върна жеста на външния министър Чжоуен Лай да ѝ разреши брак с българин - баща ми Марин Върбанов“, казва Боряна.
Романтичната история на
забранената любов между българина и китайката
звучи като легенда. Бъдещият знаменит художник гобленист Марин Върбанов се ражда през 1932 г. в Оряхово, остава сирак на 2 години и е осиновен от бездетните Тота и Иван Върбанови.
След първата година в Художествената академия в София, където учи скулптура, заминава да следва китайска живопис в Националната художествена академия в Пекин. „Между другото, като малък баща ми е имал прякор Китайчето - съдбовен знак“, казва Боряна.
В Пекин Марин среща Сун Хуай Куей, изящна като порцеланова статуетка. Студентката отличничка е прикрепена към българчето, за да му помага и... двамата се влюбват лудо.
Любовта им е невъзможна. Родената през 1937 г. Сун е от стар аристократичен род с вековни традиции. Баща ѝ е филолог, писател, професор по древнокитайски език, историк. Майка ѝ завършва американски колеж, следва химия и е професор по английски.
В академията приемат връзката на Сун с чужденец направо като национално предателство. Двамата се срещат тайно. Разменят си писма, които крият в хралупата на едно дърво в парк далече извън Пекин, ходят дотам на велосипеди. Сун измисля тяхна си „сигнализация“ – ако е сплела косите си на една плитка, значи могат да са заедно след занятия, ако е на две плитки – срещата е невъзможна.
Упоритата Сун издейства някак благословията за брак от външния министър Чжоу Енлай, дясна ръка на Мао Цзъдун. „Аз съм причината родителите ми да се оженят“, казва Боряна. Тя се ражда в Пекин.
През 1960-а Марин и Сун се преместват в София
Дават им две тавански стаички в Художествената академия с изглед към храма „Св. Ал. Невски“, живеят мизерно. „Първите ми спомени от детството бяха как си играя на стълбите в академията“, спомня си Боряна. А Марин става преподавател по текстил, после доцент и професор в Художествената академия. Основава катедрата „Текстил и мода“.
Цели 16 години Сун няма връзка със семейството си - такива са тогава отношенията между България и Китай. „Пазя снимки от двора на Художествената академия, с копия от статуи на Микеланджело. Нали майка ми е от аристократичен род, казала на баща си, че моят баща Марин е принц от царство Оряхово. Пращала тия снимки, пред статуите от двора на академията, уж че са от неговото „царство“, разказва през смях Боряна.
Сун решава да учи живопис и в Художествената академия в София, при проф. Илия Петров. „Той ѝ казал: „Много хубаво си го направила тоя портрет, но трябваше малко по-добри материали да си купиш“. „Да, професоре, но няма мангиз“ - отговорила мама. А той много се разсърдил: „Кой учи китайчето на такива думи?!“, разказва през смях Боряна.
След 3 години в таванската стаичка семейството се премества в къща на ул. „Оборище“. Междувременно през 1962 г. се е родил Феникс и Сун хвърля пъпа му в академията. Буквално.
Изящната, харизматична и общителна Сун с отличен български, китайски, френски, английски и руски много бързо се превръща в една от софийските градски легенди. „Беше с много дълга шия, с тънки китки и фини глезени, с вродена изисканост и елегантност. Походката ѝ беше грациозна, все едно не стъпваше по земята“, спомня си Боряна.
Семейството събира столичната бохема в дома си. Дизайнерите, работили в Центъра за нови стоки и мода, още помнят изисканата и стилна Сун, която е дизайнер, но би могла да бъде и великолепен модел. Рангел Вълчанов снима екзотичната дама във филма си „Слънцето и сянката“, тя участва и в сериалите „На всеки километър“, „Демонът на империята“.
През 1976 г.
Върбанови се преместват във френската столица,
където модният дизайнер Пиер Карден се влюбва в творбите на Марин и урежда цялата му изложба да се представи в галерията му “Espace Cardin” в Ню Йорк. Карден е очарован и от фината и елегантна Сун. Оплаква ѝ се, че няма никакъв достъп до комунистически Китай.
Тя отваря за Карден вратите за „Забранения град“, създава истинска търговска модна империя и открива ресторант Maxim’s в Пекин. Така се ражда Мадам Сун – името, с което е известна в цял свят и до днес. В ресторанта, често посещаван от светски знаменитости като Куентин Тарантино, Оливър Стоун, Ален Делон и Елизабет Тейлър, режисьорът Бернардо Бертолучи среща Мадам Сун и е покорен от нея.
Тя му издейства разрешение за снимки в „Забранения град“ за кино шедьовъра „Последния император“, а той ѝ връща жеста с роля във филма – на придворната дама, която при коронацията на последния император - 5-годишния Пу Ий, стои зад завесата и му подсказва какво да каже.
През 1989-та Марин Върбанов си отива на 56 години от рак на белите дробове. Урната с праха му е разделена на 3 - в Пекин, Париж и София. Сун си отива през 2006-а - също от рак на белите дробове. Погребана е в семейната гробница на рода си в Пекин.
За разлика от Феникс, който и днес живее в Париж със съпругата си, французойката Сара и синовете си Юго и Ернест, Боряна прекарва повече от времето си с майка си. Тя е по-често в Пекин от 1981-ва, когато Мадам Сун започва да работи за Пиер Карден.
В България Боряна завършва гимназия, учи една година текстил и една - стенопис в Художествената академия и се премества при семейството си във Франция, където завършва стенопис. В Пекин тя среща българина Георги Михалков, студент в Китай. „И аз като майка ми се свързах с българин, съдба“, споделя Боряна.
Плод на любовта им е Марина, която Боряна ражда в Париж и заедно с Мадам Сун решават да я кръстят на знаменития ѝ дядо. Марина Михалкова израства в Пекин, заедно с майка си и баба си, също учи дизайн, но после решава да следва бизнес и социални дейности. „Последните 30 години с Марина живяхме в Пекин“, казва Боряна, докато показва снимка на трите поколения наследнички на аристократичния китайски род - Мадам Сун, Боряна и Марина, заедно с кучето Мишу.
„С Феникс ни е трудно да кажем какви сме - българи, китайци или французи. - казва Боряна. - По-скоро сме граждани на света, но и много обичаме да прекарваме месец-два в дома ни в София.“
