YouTube се принуди да премахне изцяло рекламите върху този и други подобни клипове след скандала
Централата на Гугъл в Маунтийн вю, Калифорния, може да е на другия край на света, но случващото се там ехти по-силно от истинска бомба. От средата на март ИТ гигантът е буквално пометен от експлозията, която предизвика разследването на „Да таймс", че реклами на сериозни брандове се появяват върху, меко казано, неподходящи видеоклипове - с послания на екстремистки групировки, с нецензурно съдържание, с политическа пропаганда и т.н. Само за дни сайтът за видеосподеляне YouTube (който е собственост на Гугъл) загуби някои от най-големите си рекламодатели, чийто бюджет възлиза на стотици милиони долари. Акциите на търсачката пък се сринаха с около 5%, поради което компанията майка „Алфабет" загуби 25 млрд. долара от пазарната си капитализация. И ако приемем, че бизнесът на Гугъл е своеобразна вселена, то последните събития наподобяват Големия взрив, който несъмнено ще я промени из основи.
Скандалът с позиционирането на рекламни съобщения в YouTube до радикални, хомофобски и антисемитски послания започна на 16 март, след като се разбра, че банери на Би Би Си, Transport for London, Visit Scotland, L'Oreal, Британския финансов регулатор, Honda, веригата супермаркети Sainsbury's и вестник „Гардиан" се показват до нежелателно съдържание. Британският кабинет моментално поиска обяснение от технологичния гигант как реклами, платени с пари на данъкоплатците, се визуализират върху неподходящи клипове, включително и върху видео на бившия лидер на Ку-клукс-клан Дейвид Дюк. „Наложихме временни ограничения на нашите реклами в YouTube, очаквайки уверение от страна на Гугъл, че посланията на правителството могат да бъдат доставяни по сигурен и подходящ начин", се казваше в изявлението на британските власти.
От Гугъл обявиха, че разчитат на „строги насоки", за да дефинират къде точно трябва да се появи дадена реклама. „Приемаме, че невинаги сме прави и понякога рекламата се появява там, където не трябва. Ние сме ангажирани с това да се справяме по-добре и ще предприемем промени в нашите политики и управления на бранда за рекламодатели", допълни компанията. Въпреки обещанията стотици големи фирми от цял свят започнаха да оттеглят рекламните си инвестиции от платформата. Сред тях са най-големите американски телекоми AT&T и Verizon, автомобилните концерни „Фолксваген" и „Тойота", както и търговци като „Пепси", „Уол-март", „Старбъкс", „Теско", „Маркс енд Спенсър", „Джонсън и Джонсън", GSK, Enterprise и „Макдоналдс".
Основният проблем е, че за разпределянето на рекламите Гугъл разчита предимно на автоматизиран софтуер, тъй като работата е прекалено много, за да се върши от служители. Всяка минута в YouTube се качват видеоклипове с обща продължителност от 400 часа и просто няма как всички те да бъдат прегледани и категоризирани дали са подходящи за реклами или не. Точно затова решението ще се търси в разработването и предлагането на допълнителни контроли за рекламодателите, чрез които те да могат сами да избират къде точно да се появяват рекламите им в YouTube и другите канали на Гугъл.
Ако си мислите обаче, че цялата тази олелия изобщо не ни засяга, дълбоко грешите. Почти целият бизнес с онлайн рекламите у нас също е в ръцете на Гугъл и каквито и промени да бъдат предприети, те неминуемо ще засегнат и българския пазар. Както е известно, у нас има цяла плеяда от "знаменитости", които бълват видеа в YouTube и разчитат на печалбите от рекламите, които търсачката позиционира при тях. Същото се отнася и за множеството анонимни сайтове, които се опитват да манипулират общественото мнение с лъжливи или изкривени факти и прокарват политически, идеологически, религиозни и всякакви други интереси. Всички те печелят добри пари от Google AdSense и евентуалното затягане на режима значително ще затрудни съществуването им. Което пък в крайна сметка ще е добре за всички - рекламодателите ще са спокойни, че посланията им не се асоциират с нежелани субекти, а потребителите ще бъдат избавени до голяма степен от интернет пропагандата. Полза ще има и за истинската журналистика, на която няма да й се налага да залита в крайности и да прибягва до простотии само и само да привлече по-голяма аудитория.
