Снежана Иванова
На 35 години Деница Елисеева постигна най-големите си успехи в бокса. През май тя спечели бронз от световното в Астана, а през ноември триумфира с европейската титла в категория до 57 кг на софийския ринг. Тя обаче не ги оценява толкова високо. Защото за нея не са важни отличията и наградите, а това колко добра е между въжетата.
Започнала с бокса едва на 22 години, като дотогава въобще не се е занимавала със спорт. „Трудно е да започнеш късно, но пък има и положителни страни - много по-осъзнат и всеотдаен си."
Боксът много я влече още от младежките й години, но тогава дори не знаела дали жени могат да го практикуват. Докато една вечер по „Всяка неделя" не видяла Дейзи Ланг (Десислава Кирова), която й показала, че може. „Мислех си, че това е просто една моя мечта, която няма как да се осъществи, докато не видях нея", споделя Дени. За нейно още по-голямо щастие самата Дейзи Ланг посети преди седмица залата на столичния „Локомотив", където Елисеева и Станимира Петрова тренират, и й отдели специално внимание.
Всъщност с бокс започва да се занимава като второкурсничка в Софийския университет в специалността „Начална педагогика", и то благодарение на нейна колежка. Тръгнали при Васил Ацев в малката заличка на „Дианабад". От самото начало го приела като нещо сериозно, но в същото време трябвало и да учи, имала практика - преподавала на четвъртокласници в столичното 31-во училище. Учи за изпити, докато пътува по трамваите, а също и работи през цялото време. „Вече имам 10 години трудов стаж и по новите изисквания съм старши учител", казва боксьорката, изкарала 7 от тези години в детската градина със знаково име „Приказка без край". За спорта я улесняват летните отпуски и фактът, че и двете й директорки са бивши лекоатлетки.
Дори сегашната й началничка била на мачовете й от европейското в зала „София". По принцип Деница не разрешава на родителите си да гледат боевете й. Единствено допуснала една от двете си сестри. Сваля шапка обаче на една своя приятелка, която оставила близнаците си у дома и дошла с едномесечното си бебе на ръце, за да я подкрепя. „Много яко се почувствах, че толкова приятели ме подкрепиха", споделя тя.
След 3 бронзови медала от европейски първенства Деница тръгва да гони олимпийска квота за Рио при 60-килограмовите. Във финала на републиканското обаче къса менискус. За трети път в кариерата си. Месец след операцията получава зловеща инфекция, заради която претърпява още 2 интервенции. Месец и половина остава прикована на легло, мускулите й атрофират, кракът се обездвижва и всички мечти за олимпиада приключват дотук.
„Съсипа ме фактът, че не можех толкова дълго да се движа. В един момент изпаднах в тежка депресия", спомня си Деница. Сега вече е горда от себе си, защото е боксьорка и това, което прави, го владеят много малко хора в света. „Боксът за мен е като занаят и няма как да го научиш само като гледаш клипове. Трябва да дойде някой майстор и ти да му станеш чирак."
Деница е щастлива, че най-накрая намери своя майстор в лицето на кубинския треньор Жоел Солер Арате. Заради него се мести в столичния „Локомотив" и му се доверява напълно. „Това внимание, което той ми обърна, и начинът, по който гледаше на мен, никой друг треньор не го е правил", благодарна му е днес Елисеева.
Казва, че се разбира чудесно с мъжете боксьори и тези извън ринга. Има много приятели, които приемат съвсем нормално факта, че тя се занимава с мъжки спорт. „Преди да бъда боксьорка, бях много по-буйна. Сега съм по-улегнала, а боксът ми помогна да канализирам енергията си". Въпреки всичко Деница не отрича, че е малко странно съчетанието жена и бокс. „Наистина е така, аз дори не препоръчвам този спорт за момичета, освен ако не го искат като мен", откровена е тя.
Дени споделя, че не е обвързана с човек от силния пол и за момента това въобще не й е приоритет.
Смята, че тепърва ще започне да прави много неща, за които досега не е имала време и възможности. Като малка си мечтаела да обикаля света, да бъде пътешественик и изследовател. И се надява един ден да осъществи и тази мечта.
„За да бъда добра учителка, аз трябва да давам всичко от себе във всяка една секунда - убедена е Елисеева. - Трябва да бъда артистична, да мога да пея, да танцувам добре, да рисувам и да имам познания в много сфери. Ако имаш желание, можеш да се развиваш безкрайно много в тази професия. На мен ми харесва изключително много, но медалът има и друга страна - много е трудно да се работи с деца. Просто психическото натоварване е огромно. Затова работим и на половин работен ден. Това ми дава възможност да тренирам всеки ден, но натоварването е огромно. Сутрин от 6 часа трябва да съм „в час", за да мога да дам всичко на децата. Като свърша, отивам на тренировка, но понякога ми се реве от изтощение. Знам, че не мога да дам всичко от себе си, защото съм много уморена. Това обаче ми е помогнало в тежките мачове."
Деница не иска децата, на които преподава, да знаят, че те я боксьорка. Просто защото са малки, за да го разберат, а ще копират това, което виждат - как две момичета се бият.
Като ученичка в 18-о СОУ била луда по историята и искала едни ден да стане историк. Сега продължава да й е интересно, макар да е променила гледната си точка. Смята, че национализмът е отшумял и трябва да се трансформира в друго, защото светът много се променя. „Ние трябва да уважаваме хората заради техните качества, а не заради някаква принадлежност. Смятам обаче, че човек трябва да обича мястото, където е роден", казва Деница, която напълно споделя виждането на италианската лекарка Мария Монтесори, че всеки се чувства най-добре, където е роден. „Всеки обича майка си, но никой не я избира. Така трябва да бъде и с Родината. Но да уважаваме и другите, разбира се", споделя боксьорката, която страшно си пада по психологията и обича да чете книги с такава тематика. Иска да учи детска психология. Смята, че всеки трябва да бъде професионалист в сферата, в която се развива, и да изисква от другите, като първо го иска от себе си.
Обича непопулярна музика - хардкор, ска, ъндърграунд. Предпочита европейското кино, обожава екстремните спортове и планината. Не обича да готви, но обича да яде. Чистница и привърженичка на реда е в дома си.
