Краят на 50-те години на миналия ХХ в. отбелязват ерата, когато легендарните параходи с целия им блясък, лукс и разкош постепенно отстъпват място на самолетите, които печелят със своята реактивна тяга и предлагат бързина и удобство. Първият пътнически самолет с реактивни двигатели е представен през 1952 г. – английският de Havilland Comet. През 1954 г. след серия катастрофи всички самолети от този модел са спрени от полети заради фатален недостатък – в резултат на експлоатацията и умора на метала, корпусът получава пукнатини в зоната на неподходящо конструираните илюминатори. „Боинг 707“ е първият успешен реактивен авиолайнер, който започва службата си през 1958 г. с полет от Ню Йорк до Лондон. Модификации на този самолет са в експлоатация и до днес…!

Всъщност 1958-ма е годината

през която повече пътници прекосяват Атлантическия океан със самолети, отколкото с кораби! Това е вододелът, който променя завинаги историята на транспорта. „Боинг 707“ е първият реактивен самолет между САЩ и ЕвропаРекламите на кораби продължават почти до 60-те години на ХХ в., но самолетите вече набираха истинска „туристическа“ скорост. В разговорния език терминът „реактивен двигател“ неточно се приписва само за ''тръбен двигател с вътрешно горене'', който обикновено е съставен от двигател с ротационен (въртящ се) въздушен компресор, захранен от турбина (цикъл на Brayton), като остатъчната мощност осигурява тяга посредством дюза. Този вид реактивни двигатели се използват главно от реактивните самолети за пътуване на дълги разстояния. Ранните реактивни самолети са използвали турбореактивни двигатели, които са сравнително неефективни за скорости под тази на звука. Реактивните двигатели могат да се датират назад чак до изобретяването на еолопила преди I век след Христа. Това устройство изполвало пара, насочена през две дюзи за завъртането на сфера около нейната ос. Употребата на реактивни двигатели за преместване реално започва с изобретяването на ракетата от китайците през XIII век Първият

документиран свръхзвуков полет

е извършен през октомври 1947 г. от Чарлз Йегър в експериментален самолет Бел X-1, макар някои пилоти на „Спитфайър“ да твърдят, че са достигали Mach 1 при пикиране. Първият самолет, обиколил света без междинно кацане, е Boeing B-50 „Lucky Lady II“, 1949 г. Самолетът отново изиграва решаваща роля през 1948 г., когато на 24 юни Съветският съюз спира електроснабдяването и поставя под сухопътна блокада контролираните от САЩ, Великобритания и Франция части на Берлин – започва Берлинската блокада и периодът на Студената война. Извършват се 278 228 полета, които пренасят 2 326 406 тона стоки, храни и суровини, включително над 1,5 млн. тона въглища за електроцентралите. „Боинг 707“ е първият реактивен самолет между САЩ и ЕвропаКогато авиолайнерите замениха корабите, и пътищата сякаш станаха по-кратки През 1949 г. самолет Boeing B-50 за първи път обикаля земното кълбо

без междинно кацане

като за целта е презареждан с гориво във въздуха. Налаганото от войната масово производство на самолети довежда до техния излишък в мирно време. Много от годните за експлоатация военнотранспортни самолети (предимно „Дъглас DC-3“) са закупени от различни фирми, биват преоборудвани и се използват като пътнически и транспортни. Основават се множество авиокомпании и въздушният транспорт постепенно става масово използван. От 1970 г. най-големият авиолайнер в света е „ Boeing 747“. През 2005 г. титлата е взета от „Еърбъс A380“. Първия полет на свръхзвуков пътнически самолет прави „Ту-144“ на 31 декември 1968 г. – два месеца преди западният му аналог „Конкорд“. Това са единствените пътнически свръхзвукови самолети. И двата търпят критика заради катастрофи, не постигат търговски успех и са спрени от производство. Най-бързият самолет в света (Mach 9,6) е безпилотният „Boeing X-43“, разработен от НАСА. Първият опит (неуспешен) е проведен през юни 2001 г., когато „X-43“ излиза от контрол 11 секунди след старта си от носещия „B-52“. Вторият опит е успешен, а третият – на 16 ноември 2004 г. – бележи

световен рекорд от 11 200 km/h

(Mach 9,6) на височина 13 157 m.з. Около 7.2% от използвания през 2004 г. петрол е употребен за реактивни двигатели. През 2007 г. цената на самолетното гориво е представлявала 26.5% от общите разходи на въздушните линии. Нашенците започват да използват самолета, когато пътуват към Америка, а и не само, основно по две причини. Първата е, че пътят се съкращава много, в сравнение с четирите дни през океана с кораб, а и преди това придвижването до съответното европейско пристанище също е разход на време. На второ място е цената. Корабите постепенно повишават цените на билетите, защото пътуването с тях е продължително, изисква се освен разход за гориво, също и поддържането на огромен обслужващ персонал, а също и прехраната е била сред основните разходни пера. Така самолетите се оказват в един момент по-евтиният, а и по-бързият и удобен начин за транспорт. Лайнери като „Куин Мери“, „Аквитания“, „Беренгария“, „Бремен“, „Нормандия“, Мавритания“ и много други остават в историята и губят своята рентабилност. Някои от тях се превръщат в туристически атракции, други стават „плаващи“ хотели, а трети просто са нарязани за скрап и остават в паметта като романтични спомени от архивните снимки…!