„Толкова много сме слушали и гледали за света – а като бяхме млади, не можехме да си позволим Gap year – година, в която студентите с раница и почти без пари обикалят света, учейки, работейки, спейки на плажа - казват Бойка и Стоян. - Нещо такова ни се въртеше в главите да направим, но при нас се случи в зряла възраст.“ Рядко се среща и двамата в една двойка да са толкова лудо влюбени в пътешествията и... един в друг, близо 30 години. Бойка и Стоян Велинови от Испания заедно са „изръшкали“ 109 държави на 6 континента, а лудостта все така ги държи жадни за авантюри. Не са хора, които просто „отмятат дестинации“: пътуват с отворени очи и сърца, радват се на всичко ново, което да преживеят и научат. Пътуването за тях е всичко - начин на живот и опознаване на чужди култури, срещи с различни хора, тръпка, лудост. Правят го и след като в зряла възраст - тя над 50, той на 60 - решават да се преместят в слънчева Андалусия в Испания, разказват те пред „Труд“. При Бойчето (както й казва Стоян)
страстта по чужди земи
е още от детството. През ваканцията децата играят под прозорците на дама, а тя си седи на килима в хола и си разглежда енциклопедии и справочници за континентите. Мечтае да е на мястото на Аника и да е с Пипи Дългото чорапче при баща й – крал на екзотичен остров. Следва в Карловия университет в Прага. Завършва радио журналистика, после се дообразова и дълги години се занимава с реклама и маркетинг. Стоян изобщо не си спомня да е мечтал да „стане някакъв“. Чете приключенски, криминални и военни романи. Гимназия, следване в университета с икономика, казарма – „без вълнения и стремления“. Ваканция на село, летен лагер, зимен лагер – това е неговият свят.
„Срещнах Стоян на едно служебно пътуване - връща лентата Бойка. - И го виждам в една мартенска утрин целия облечен в бледосиньо: всичко, което си мечтаех за моя принц на живота, на живо! След куп перипетии от София до Албена вечерта изкупи цветята в ресторанта, за да ми ги подари. Аз прилежно си ги накиснах в мивката на хотелската стая и… я наводних! Извиках го посред нощ и до сутринта събирахме водата с едни хавлии... И така почти 30 години вече... Ако го нямаше, сигурно щях точно такъв да си го измисля.“ „Така е, любов от пръв поглед беше“, казва Стоян. После двамата си правят малка фирма, „падат и стават, но не спират да искат света“, любознателни, търсещи. „Колко живота има човек, че да ги пилее и да се смирява? Светът е голям и вълнение дебне отвсякъде“, добавя той. Влюбват се в Андалусия, харесва им всичко там – простият живот, климатът, тапасите, виното, фламенкото и безкрайната фиеста. Решават спонтанно да „сменят държавата“ без сериозни причини. „В София чувствахме, че живеем в свят на безсмислени битки и липса на перспектива, а искахме да летим!“, казва Бойка.
Тя е сред малкото български журналисти зад граница, които се издържат изцяло с писане. Още в Прага публикува в различни медии, води предаването „Говори Прага“ на Чехословашкото радио, излъчвано по програма „Христо Ботев“. От 10 години работи за печатни издания в България. Членува в АБУЖЕТ (Българската асоциация на журналистите и писателите по туризма) и FIJET (Световната федерация на журналистите и писателите по туризма). Където и да е по света, на дигиталния номад Бойка са достатъчни лаптоп и интернет, за да описва, снима и праща преживелиците си. Стоян е пенсионер, учи испански, оправят се
„прилично и икономично“
„За пътуванията първо трябваше да се отърва от товара на вещите, да живеем с толкова, колкото можем да носим, да приемем минимализма. В Нова Зеландия и Австралия изкарахме общо 6 месеца с една раница и две по-малки. Винаги и навсякъде можеш да си купиш това, което ти е нужно“, казва Бойка. „Колко тениски или обувки можеш да навлечеш едновременно? Щастливи сме с това, което е в нас – удоволствието да притежаваш красотите на света е несравнимо“, допълва я Стоян.
Ценители са на бавния живот, пълноценното преживяване, потопяването. Решават да пътуват сами, като Стоян е мениджърът логистика на двамата - винаги намира най-доброто на най-изгодните цени. Самолетът е неизбежен за дългите дестинации, но когато има възможност, пътуват с влак, автобус или друг превоз, с който се придвижват местните. Така виждат много повече, срещат хората, опознават ги. Заканили са се никога повече да не си причиняват пътуване с влак из Китай и Индия - кошмарно е било. Прекосили са Мезоамерика с нощни автобуси; с фериботи са „изръшкали“ 13 от карибските държави. Били са на познавателни речни круизи по Яндзъ, Меконг, Нил. Комфортът или дивото? „Като минем през света на прощален тур, сигурно ще е In style – с роза в бутониерата, на токчета и с куфарче на колелца. Засега искам чисто легло и душ, по възможност топъл – напълно ми стига, за да презаредя батериите“, шегува се Бойчето. Отсядали са в екоселища – в Бокас дел Торо в Панама, в тихоокеанската държава Вануату или на Гили Мено до Бали. Веднъж поради невнимателно букване изкарват 5 седмици на палатка в уникалните африкански национални паркове – от Южноафриканската република през Замбия, Малави и Ботсвана.
Местните храни са им голяма страст. „Ние сме абсолютни
кулинарни авантюристи
казва Стоян. - Винаги и навсякъде опитваме, без да се правим на ощипани госпожици. Скакалци като хрупкав лютичък чипс в Мексико; гини пиг – морските свинчета, обичайна храна на местните в Перу; ларви от какво ли не и какви ли не морски дарове в Хонконг... В крайна сметка не бърчете нос, хората събират всяко нещо, което хвърчи или пълзи, за да си набавят белтъчини за организма.“ Бойчето готви със страст и двамата дори участват в кулинарни курсове за местни ястия. Когато остават някъде за дълго, се включват като доброволци и така си осигуряват безплатни нощувки и храна. Минали са през какви ли не перипетии. Стоян си спомня колко зле са били в Индия – незнайни вируси поразяват белите им дробове и им докарват пневмонии, като са принудени да се самолекуват. Бойка има две много тежки, подобни на коронавирус състояния – в Манила и Сайгон (Хо Ши Мин). Температура, кашлица, абсолютна слабост. „Не можех да сляза до таксито. Бях на ръба на оцеляването. После месеци се лекувах“, казва тя. „Много се притеснявах на едно приключенско пътуване в джунглата на Амазония от всички видими и невидими пълзящи и жилещи твари - споделя Бойка. - Бях се опаковала като мумия. От кръвожадните бели акули на Галапагос. От Големите 5 на Африка, когато бяха много наблизо. От хиените, които обикаляха барбекютата в лоджовете в ЮАР. В Йоханесбург изпитвах физически страх от момчетата пред хотела, които си играйкаха с едни бойни автомати...“ Тя разказва, че пътуването им в Чили се е провалило заради едно голямо земетресение, както и първото им планирано пътуване до Япония - заради Фукушима, и до Нова Зеландия - заради земетресението в Крайстчърч. Като се връщат от Непал, пък се случва
разрушителното земетресение
в Катманду. Преди две години изкарват 9 месеца на различни острови от Канарския архипелаг, от които почти два на Ла Палма. Точно в района, където живеят, сега се излива лавата на вулкана Кумбре Виеха... Иначе си харесват всяко пътуване - като опит, емоции, „нов елемент в пъзела“. Всяко са си „отгледали от мечта до реалност“. Първият локдаун ги заварва в Австралия и макар да имат възможност да се приберат, решават да останат. „Бяхме видели само Сидни и околностите и решихме да продължим приключението“, казва Стоян. Остават 3 месеца повече от планираното. На втората седмица на него му става скучно и започва да реновира масата и столовете на хазяйката им от тиково дърво на терасата, а Бойка готви всеки ден за всички – така наемът им е направо символичен.
„Човек трябва да може да избира къде и как да живее и никой няма право да го съди за избора - казва Бойка по повод на решението им да останат в Андалусия. - Сигурно в предишния живот съм била андалуска циганка – обожавам всичко тук и съм на своето място.“ Двамата живеят на Коста Тропикал – Тропическият бряг на Андалусия, между снежната Сиера Невада и морето. „Това е нашето място под слънцето, в един прекрасен залив. И – поне засега – смятаме да останем завинаги“, казва Стоян. Всеки има различна представа за успеха. „Най-големият ни успех в живота е, че сме се намерили, че сме на един акъл и че гледаме в една посока - по Екзюпери - споделят двамата. - Животът много ни отне – заедно и поотделно, а други неща е преценил да не ни даде. Но като имаш лимони, не ги ядеш сурови, нали? Радваме се на всеки миг от съжителството ни. Ние не сме две половини, а едно цяло. Вярваме, че любовта е храната на живота, а пътуването е неговият десерт, и в този смисъл си пожелаваме само здраве и живот, за да сбъднем още от мечтите си.“
