В ранните сутрешни часове на 7 октомври „Хамас“ нападна Израел в безпрецедентна по мащабите си атака. Срещу израелската територия бяха изстреляни 5,000 ракети, по думите на „Хамас“, или 2,500 по оценките на властите на Тел Авив. Под тяхно прикритие около 1,000 бойци на признатата в редица държави за терористична групировка разрушиха на седем места защитната мрежа, ограждаща ивицата Газа и нахлуха в Израел. Нападнати са 27 селища. Едно от местата е музикалният фестивал до Реим, наречен по ирония на съдбата Фестивал за мир. Взети са около 100 заложници, които са отведени в Газа.
Стотици хора са убити още в първите часове на конфликта. 260 са само жертвите, избити докато присъствали на музикалното събитие. Там смъртта си намериха и много чужденци, сред които най-малко 9 американски граждани.
Израел отговори подобаващо и обяви състояние на пълномащабна война. Военните сили на страната съобщиха, че са поразили повече от 1,000 цели на палестинската ислямистка групировка. Сред тях са командните центрове на „Хамас“ и „Ислямски джихад“, както и резиденцията на високопоставен служител на „Хамас“. Атакувани бяха и
цели в съседен Ливан,
за които се предполага, че принадлежат на шиитската групировка „Хизбула“.
Боеве се водят в самия Израел и в ивицата Газа – територия с дължина 41 км и ширина 10 км, разположена между Израел, Египет и Средиземно море. В Газа живеят 2,3 млн. палестинци, а територията се счита за една от най-гъсто населените в света.
Прочети още
„Продължаваме да се бием, има седем или осем места с открит терен около Газа, където наши военни все още се бият с терористите“, каза в изявление пред медиите говорителят на израелската армия подполковник Ричард Хехт, цитиран от БТА.
Друг говорител на Израел – подполковник Джонатан Конрикус, заяви, че страната му е призовала около 100,000 войници.
„Нашата задача е да се уверим, че в края на тази война „Хамас“ вече няма да има никакъв военен потенциал, с който да заплашва израелските цивилни граждани, а освен това трябва да се уверим, че „Хамас“ няма да управлява ивицата Газа“, каза той, цитиран от “Ройтерс“.
Министърът на отбраната на Израел Йоав Галант обяви в понеделник, че е наредил „пълна блокада“ на ивицата Газа. Мярката ще включва забрана за внасяне на храни и горива, няма да има и електричество.
Защо „Хамас“ нападна Израел точно сега?
Атаката на „Хамас“ започна ден след петдесетата годишнина от неочакваното нападение на Египет и Сирия срещу Израел през 1973 г., с което започна голяма война в региона. Освен историческия спор за земите на Палестина, представители на „Хамас“, цитирани от „Асошиейтед прес“, посочват няколко конкретни причини за действията си. Една от тях е спорът за Храмовия хълм в Йерусалим и джамията „Ал-Акса“, която се намира там. Тя е свещена както за мюсюлмани, така и за евреи. Този спор е бил повод за насилие и преди, включително при 11-дневната война между Израел и „Хамас“ през 2021 г. През последните години евреите и израелските религиозни националисти увеличават посещенията си на Храмовия хълм въпреки забраната. Това пък се възприема от страна на палестинското население като провокации.
„Хамас“ се позовава и на разширяването на еврейските селища върху земите, които палестинците претендират за бъдеща своя държава.
Сами ли действат бойците на „Хамас“
Масираната атака в събота повдигна въпроса откъде организацията се е сдобила с толкова много оръжия на фона на строгия граничен контрол с Израел и Египет.
„Хамас“ и преди е извършвал нападения, но никога досега атаката не е била толкова сложно организирана, с толкова много оръжие и с такава координация. Затова още в първия ден анализаторите заговориха и за възможна роля на Иран зад нападението. Причината е, че Техеран е траен съюзник на организацията и е подкрепял финансово и логистично терористичната групировка.
„Да, подкрепял ни е, но няма отношение към сегашната операция“, каза Али Баракех от ръководството на „Хамас“ в изгнание пред „Асошиейтед прес“. Той твърди, че в последните 9 години Газа сама произвежда ракетите си и сама обучава войниците си. Твърди, че ударът по Израел е бил подготвян от много тесен кръг в самата Газа („половин дузина хора“), но че Иран и ливанската групировка „Хизбула“ „ще се присъединят към борбата“, ако Газа бъде застрашена от „унищожение“.
Вестник Wallstreet Journal обаче разкрива друга картина, като се позовава на неназовани „високопоставени членове на „Хамас“ и „Хизбула“. Става дума за редовни срещи, провеждани в Бейрут, Ливан между няколко терористични организации, сред които са „Хамас“, Ислямски Джихад, Хизбула и Революционната гвардия на Иран. Твърди се, че иранският външен министър Хосейн Амир-Абдолахиан е присъствал на поне две от тях. Али Баракех отхвърля твърденията за такива срещи.
Американските власти също все още не са хвърлили официално вината върху Техеран.
„В този момент нямаме нищо, което да ни показва, че Иран е участвал пряко в това нападение, в планирането му или в извършването му, но това е нещо, което разглеждаме много внимателно“, каза държавният секретар Антъни Блинкен пред NBC.
Как израелското разузнаване „проспа“ всичко това?
Няма бърз отговор на очевидния въпрос как може да се случи такава сложна, многостранна атака на „Хамас“, без огромният разузнавателен апарат на Израел – или този на САЩ – да го предвиди.
„Ще има някакъв вид национална комисия за разследване на настъпилите пропуски в разузнаването“, прогнозира Джонатан Шанцер от Фондацията за защита на демокрациите.
Според него конвенционалното мислене в Израел е, че „Хамас“ винаги е бил „тактическа“ заплаха – сериозна, но не такава, която може да сложи край на жизнеспособността на държавата. Но може би Израел не е оценил напълно, че „Хамас“, с помощта на Иран, се е превърнал в по-стратегическа заплаха, каза Шанцер.
Затова сегашната битка между Израел и „Хамас“ има потенциала да се превърне в по-широка война, разтърсвайки регион, който е терен на много съперничества – и много американски войски.
Властите във Вашингтон вече се опитват да овладеят конфликта. В събота Байдън отправи предупреждение към „всяка друга страна, враждебна към Израел, търсеща изгода в тази ситуация“.
Как реагира светът?
САЩ, които са дългогодишен съюзник на Израел, заявиха пълната си подкрепа, изпратиха свои военни кораби и самолети и боеприпаси на нападнатата страна.
Съветът за сигурност на ООН проведе извънредно заседание във връзка с войната, като не предприе незабавни действия по искането на САЩ 15-те членове на съвета да осъдят нападението на „Хамас“. Русия и Китай призоваха за въздържание. Руският посланик в ООН каза пред „Асошиейтед прес“, че е необходимо да се възобновят отдавна прекратените преговори между Израел и палестинците, а посланикът на Китай призова за връщане към решението за две държави, в които Израел и Палестина да живеят една до друга.
Иран, дългогодишен поддръжник на „Хамас“, очаквано подкрепи нахлуването на групировката, а турският президент Реджеп Ердоган призова за създаване на Палестинска държава.
Саудитска Арабия и други арабски държави също излязоха с изявления, по-благосклонни към палестинците, отколкото към Израел. Саудитският престолонаследник принц Мохамед бин Салман обаче не е толкова фокусиран върху палестинската криза, колкото неговите предшественици, отбелязва POLITICO. Подобно на Израел, той вижда Иран – основен поддръжник на „Хамас“ – като заплаха за страната си. Саудитска Арабия и Израел вече неофициално си сътрудничат срещу Техеран.
Тел Авив вече сключи и дипломатически споразумения за нормализация на отношенията с Бахрейн, Обединените арабски емирства и Мароко.
Какво означава тази война за Украйна и има ли Русия роля в конфликта?
Русия следи с „дълбоко безпокойство“ избухването на насилието между Израел и „Хамас“, обяви малко след разразяването на конфликта говорителят на президента на Русия Владимир Путин – Дмитрий Песков.
Въпреки наглед неутралната позиция, мнозина обвиниха Кремъл в тесни връзки с „Хамас“, а палестинският лидер Махмуд Аббас отпътува за Москва часове след началото на конфликта. Представителите на терористичната организация също все по-често пътуват до руската столица, като последния път е бил през март.
Русия традиционно поддържа добри отношения и с Израел, и с Палестинската автономия, въпреки че има напрежение между Кремъл и Тел Авив след руското нападение в Украйна, коментира руският експерт по Близкия изток, който живее в Азербайджан – Руслан Сюлейманов, пред DW. Той припомни думите на руския външен министър Сергей Лавров, който в началото на войната с Украйна каза, че вярва, че „Хитлер има еврейска кръв“ и че някои „от най-лошите антисемити са евреи“, имайки предвид украинския президент Володимир Зеленски, който е евреин.
Според Сюлейманов руското правителство едва ли е било информирано за плана на терористичната ислямистка организация да започне голяма атака срещу Израел, но то ще спечели от ескалацията в Близкия изток.
„Атаката е отвличане на вниманието от това, което руската армия прави в Украйна“, смята той.
От друга страна, републиканците в САЩ, които изразиха нарастващи опасения относно продължаващата подкрепа за Украйна, бързо се изказаха в полза на помощта за Израел.
Затова украинците може да останат разочаровани от това как Америка ги третира срещу Израел, страна, чиято военна мощ те се надяват да повторят, отбелязва POLITICO.
Русия е замесена в този конфликт, а целта й е да „изтощи силите“ на САЩ, разпалвайки нови военни огнища по света, коментира пък журналистът Иван Гарелов.
„Прибавете към възпламеняването на близкоизточния проблем верижната поредица от преврати в бившите френски колонии в Африка, където се развява вече руското знаме като символ на свобода и солидарност. Там действаше доскоро „Вагнер“ и неслучайно Путин възстановява групировката. Досега Русия се въздържа от пряка намеса в страните от Латинска Америка, където има силно влияние в последните години, като противовес на американското попечителство“, пише той.
Конфликтът погледнат исторически
След края на Първата световна война Великобритания поема от Османската империя контрола върху областта Палестина. По това време територията е населявана предимно от араби, като евреите са малцинство. По-късно международната общност възлага на Великобритания да създаде по тези земи „национален дом“ за еврейския народ, който дотогава е разпръснат в различни държави. По време на Холокоста еврейското население в Палестина нараства значително.
През 1947 г. ООН гласува в региона да бъдат създадени две отделни държави – една еврейска и една арабска, като Йерусалим се предвижда да бъде със специален статут. Арабите не приемат този план и той така и не е реализиран. Година по-късно Великобритания се изтегля, а евреите обявяват създаването на Израел.
Следва война, в която се включват и съседните арабски държави. Към края й Израел контролира по-голямата част от територията, Йордания окупира Западния бряг, а Египет – ивицата Газа. Йерусалим е разделен между Израел и Йордания.
През следващите десетилетия границите на Израел остават обект на спорове, въпреки че все повече държави признават съществуването на страната. Израел има фактическа граница с Газа от 2005 г., когато се изтегля от територията на ивицата.
Днес Газа и Западният бряг продължават да се считат от ООН за окупирани от Израел територии без официални граници. През последните десетилетия Израел и палестинците водят неуспешни преговори за границите на Газа, Западния бряг и Източен Йерусалим.
На фона на всичко това през 1987 г. възниква „Хамас“ – ислямистка паравоенна и политическа организация. Тя поема контрола над ивицата Газа през 2007 г.
Основната цел на „Хамас“ е унищожаването на държавата Израел и основаването на държава Палестина с ислямистко управление. Групировката и Израел, която е основана през 1948 г., са имали редица конфликти през годините, но никой от тях не е доближавал мащабите на сегашния.
Израел, Съединените щати, Европейския съюз, в това число и България, и много други страни определят „Хамас“ като терористична организация. През годините тя използва множество терористични методи, които не са подкрепяни от част от палестинците, включително самоубийствени атентати. Групировката е подкрепяна от Иран, който я финансира и осигурява оръжия и обучение на бойците й, посочва ВВС.
