Българка, която е била на фестивала близо до ивицата Газа, когато падат ракетите на „Хамас“, разкрива, че едвам е успяла да се спаси. Рени Момонова попада под масираната атака. Жертвите са над 260. За щастие Рени успява да се спаси.
„Имахме празник. Тук имаме много фестивали. Бяхме 3 хиляди души. След 10 минути започнаха да ни бомбардират. След около 5-6 минути запалих колата и тръгнах. Видях една кола и как момиче в нея крещеше, че стрелят. Отначало не разбрах какво точно става. Полицай тичаше към мен, целият в кръв“, обясни тя пред bTV.
„Започнахме да тичаме към едно поле. Оттам излязоха от храстите и започнаха да стрелят. Паднах в една дупка, след това станах и пак започнах да тичам. Това стана на полето, нямаше сгради“, добави жената.
„Просто търсехме да се спасим. Чувах как стрелят по нас. Беше просто ужасно. Панически бягахме. След около 3 часа имаше хеликоптер над нас и бяхме по-спокойни“, посочи Рени Момонова.
На четвъртият час стигнахме до селище. Прибраха ни в него в бомбоубежище. По-късно дойде и армията и ни изведоха, допълни тя.
„Ужасът е голям. Искаме да приберем отвлечените вкъщи. В Израел няма безопасно място. Всички са по къщите си. Всички са в паника“, каза още Момонова.
Под бомбите остават още български граждани. От вчера следим опитите на Ивайло Панчев да се евакуира.
„Армията ни ескортира. Може би около 30-40 километра всички карахме след тях и видяхме какво остава около нас - пожари, взривени коли около пътищата, целите на дупки от изстрели, бебешки столчета“, каза Ивайло Панчев, който живее в пограничен кибуц с Газа.
На 80 километра от Газа в град Бат Ям е Анна Атанасова. Синът ѝ е войник в противоракетната отбрана.
Той получи съобщение, че трябва да се връща в казармата и снощи му се обадих да го питам дали ще се върне петък и събота. Той каза – „не мамо, сигурно ще е много дълго и войната ще много дълга“.
Дъщерята на Ивайло също е част от израелската армията, но все още не е мобилизирана. И той и Анна засега не мислят за път към България.
