70-те години на миналия век, София, Научноизследователски институт по електропромишленост – НИПКЕП. Един млад българин, чието име за съжаление историята е забравила, работи като шлосер матричар. Животът го притиска, той иска да е свободен, но не може, защото в комунистическа България свободата е относително понятие. Всеки е свободен точно толкова, не колкото иска, а колкото му е позволено от властите, политическата полиция, наричана милиция по съветски образец, и от тайните служби, които също са силно политизирани в тогавашна България. Момчето, което е със средно образование, иска да замине за чужбина, но не просто да попътува, което също е известен проблем в онези години, най-малкото заради парите, а иска да живее на Запад. Това, разбира се, е неосъществима мечта за много, дори за повечето българи, но понякога стават и чудеса. Преди това обаче той
решава да изтегли заем
от банка в София. Привлича като гаранти колегата си Георги – „проверен“ член на комунистическата партия, и главната счетоводителка на предприятието, в което работи. Дали това е бил план, дали впоследствие се е зародил такъв, не е ясно, ясно е обаче, че план има и той работи безупречно.
Момчето тегли парите и след това редовно и планомерно ги връща на вноски, както е по погасителния план на кредита. Става обаче нещо друго. Той разбира как се теглят пари и вижда, че има пробойни при оформянето на документацията.
За да замине извън страната трайно обаче, му трябват пари, и то не малко. Тогава решава да се възползва от тези пробойни и тегли втори заем, когато вече е изплатил първия. Гаранти отново са колегата му Георги и главната счетоводителка. Този път обаче те не знаят за това. Банковият служител не се усъмнява в подписите им, когато момчето представя документите, защото същите са били вече веднъж гаранти по първия му кредит, който е върнат безпроблемно. Така банката отпуска нов заем. С парите момчето заминава за Западна Германия.
В София, в предприятието НИПКЕП, настава истинска паника. Георги и главната счетоводителка са привикани в следствения отдел към Централния софийски затвор. Разпитват ги, но не са подведени под отговорност, защото се оказва, че подписите им по втория заем на техния колега
са подправени
Времето минава и изтичат няколко години, когато един ден в предприятието се получава писмо от същия този бивш работник, който обяснява, че е заминал за Западна Германия. Извинява се за причинените неудобства и за фалшифицирането на подписите на Георги и главната счетоводителка и изпраща паричен запис с точната сума и лихвата, която дължи за тези години, които връща на банката. Историята не е уникална. Има и друга подобна на някой си Киро, в лагера „Падричано“ край Триест. Той е партиен секретар на комунистическата партия в предприятието „Булгарплод“-Варна. Слуховете разказват, че взел от касата на низовата партийна организация целия членски внос на членовете и заминал на екскурзия, от където и избягал. По-късно същият Киро заминава за Америка. Стои там 8-10 месеца, иска да вземе при себе си и жена си, но от тайната полиция - „Държавна сигурност“ - му скрояват капан -
излъгали го
че жена му е на смъртно легло. Той се връща в България и го задържат. Става известен като Киро Американеца. Оставят го на работа в „Булгарплод“, но вече не като партиен секретар, а в някаква работилница. Тези съдби на двама души показват как едни обикновени и напълно нормални хора преживяват едни истински истории, достойни за роман, които променят живота им и обръщат съдбите им напълно. Те са принудени да вървят по ръба на закона, дори да го пренебрегнат, само и само да постигнат една-едничка основна цел – да живеят по-добре, да са по-щастливи и свободни. Свободата ги подтиква да извършат дори и престъпление в името на благоденствието, на което има право всяко човешко същество.
