Земеделският производител Димитър Димитров от Кюстендил дари над 50 тона картофи на хората, които нямат възможност да си купят сами, съобщи bTV. Голяма част от продукцията била раздадена на съселяните на Димитров в село Еремия, където отглежда картофите. Доброволци от Кюстендил се включиха в изваждането им. Картофите на Димитър Димитров стигат и до столичния пазар "Иван Вазов" на ниска цена, след като той става свидетел как възрастна жена получава три картофа срещу 1 лев. Затова наема сергия на пазара и започва да предлага собствено производство картофи на достъпни цени. За един месец от сергията са продадени близо 1 тон картофи на цена от 50 стотинки на килограм. В село Еремия и в момента има доброволци, които товарят от картофите на Димитър Димитров, за да ги доставят до нуждаещите се. Предстои те да посетят две села в Кюстендилска област, където ще разнесат над половин тон картофи на нуждаещи се възрастни хора. Димитър прекарва голяма част от своето детство при баба си и дядо си в село Еремия. След период от 10 години, в който не се е върщал в селото, Димитър заварва разруха. „Това, което видях, ме потресе. Някога китното село със зелените пасища и ливади вече беше едно място, където растяха тръни. Къщите се рушаха. Стана ми много болно за това място. Това е ситуацията в цялата ни държава, особено в малките населени места. Реших, че мога да възродя поне тази махала на селцето“, разказа той пред bTV. Първо той оправя 3-километровия път към махалата, който е бил в окаяно състояние. Наема строителна фирма и го привежда в приемлив вид. „Когато човек погледне такова място, усеща липсата на държава. Бях принуден да изградя път, да асфалтирам в нашата махала, да изградя водоснабдяване, да организирам сметоизвозване. Закупих контейнери за всяка къща и с мой камион се сметоизвозва“, каза още Димитър Димитров. А за идеята да раздава картофи разказа: „През декември, когато видях, че се задава криза с коронавируса, реших да отгледаме повече продукция от обичайното. Купих 10 тона семе. Всички разбраха колко икономиката е важна за нашето общество.“ Димитър споделя, че иска да види село Еремия възродено.
