Д-р Волфганг Шойбле, бивш министър на финансите в правителството на Ангела Меркел и бивш председател на Бундестага коментира актуалното състояние на Европа и отношенията между страните в рамките на общността. Според Шойбле, съвременните предизвикателства пред европейската сигурност изискват усилие и обединение на държавите, а Полша, Германия и Франция биха могли да бъдат основни стълбове за постигането й. Неговият анализ е публикуван във „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“. Публикуваме го без редакторска намеса.
"Благодаря на настоящия министър-председател на Полша Матеуш Моравецки за неговата честност. Честност, на която винаги съм се възхищавал в нашите полски приятели и съседи. Честността, която свидетелства за смелостта, помогнала на полската нация да оцелее и да се издигне до ново величие през много съдбоносни векове. Именно тази смелост накара Лех Валенса и профсъюзното движение „Солидарност“ да се вдигнат, за да сложат край на съветския произвол в Източна Европа. Това е същата смелост, която кара полската Армия Крайова да се изправи през лятото на 1944 г. срещу потискащия я германски Вермахт. Това е същата смелост, която вдъхнови Йоан Павел II да предупреди в енцикликата си Centesimus Annus от 1991 г. за опасностите, които необузданото консуматорство крие за свободния световен ред. Радваме се, че доскоро Полша възлагаше особени надежди на нашия вариант на европейско единство. Освен икономическите ползи, Полша очевидно очакваше от членството в ЕС не само материални придобивки. Тя очаква от Европейския съюз политика, насочена към запазване и защита на свободата.
Ако ръководителят на полската държава смята, че в ЕС има олигархия, доминирана от Брюксел, Берлин и Париж, която пренебрегва интересите на Полша, той ще бъде виновен за това. Ако той смята, че не ни е грижа за интересите на Полша, засегнати от руската агресия, трябва да се замисли. Ако освен това Полша иска да получи репарации от Германия за събитията от Втората световна война, тогава вместо пари ще получи сериозен разговор от нас. По този въпрос искам да изложа моята гледна точка. Европейският съюз не е олигархия, но ми се струва, че е заклещен в ничията земя между желаното икономическо разширяване и необходимото, но ненастъпило задълбочаване. Русия воюва със свободния демократичен ред в Европа, който според нея е заплаха за нея, макар че е странно да чуеш такова абсурдно обвинение. Европа не може да реагира на това с обичайната си дейност. Матеуш Моравецки е напълно прав, когато призовава европейските лидери „да имат смелостта да мислят в контекста на времето... Нуждаем се от фундаментална реформа, която отново да превърне общото благо и равенството във водещи принципи на Европейския съюз... Подобна реформа няма да е възможна без промяна в нагласите: не институциите на ЕС трябва да определят насоките и приоритетите на ЕС, а държавите членки“.
В бъдеще ЕС ще се разширява географски в източна посока, а ние бихме искали да продължим това разширяване и в дълбочина, като включим повече Европа във вашата вътрешна политика. Успехът на това дело зависи от източноевропейците, което означава, че не можем да минем без Полша. Полша - както и Франция - заема централно място в икономическо, географско и политическо отношение. Това трябва да се превърне в предимство и да се обмислят реформи във Ваймарския триъгълник (тристранна регионална група за насърчаване на сътрудничеството между Полша, Германия и Франция – бел. БГНЕС). По въпросите на войната, т.е. на военната политика, също трябва да действаме заедно. Сега това е най-важното нещо за ЕС - военната политика. Това трио - Германия, Франция и Полша - трябва да поеме инициативата и да се превърне в ядрото на европейската отбранителна общност. Тези три държави ще трябва да разработят общи военни политики, към които да се присъединят и други европейски държави. А ако действат още по-смело, те биха могли бързо да обединят националните си въоръжени сили в една армия, която да решат да използват заедно. Тъй като подобна стъпка, поради наличието на френски ядрени сили, би довела до въпроса срещу кого се създава „европейска армия“, ще се наложи обсъждане от страна на държавите от Ваймарския триъгълник, страните от ЕС и членовете на НАТО.
Можем ли да говорим за ядрено възпиране в Европа през есента на 2022 г.? Тъй като Русия вече не изключва използването на ядрени оръжия, Европа трябва да разгледа този въпрос и да вземе двойно решение, от една страна, относно собствените си сили за ядрено възпиране, а от друга - да инициира платформа за разоръжаване на тактическите ядрени оръжия и ракетите с малък и среден обсег в Европа. Всичко това трябва да бъде обвързано със стратегическото планиране на НАТО. Полша, други източноевропейски страни, а сега и Скандинавия, които пряко усещат руската заплаха, не могат да постъпят по друг начин. По този начин европейските отбранителни способности ще укрепят жизненоважното сближаване в Атлантическия съюз и в средносрочен план ще направят възможно разоръжаването в Европа. Това изисква доверие и ще насърчава доверието.
В тези жизненоважни въпроси нашата политическа енергия трябва да бъде насочена към общото бъдеще. Ето защо, що се отнася до исковете за обезщетение, аз съм категорично против Полша. Всички взаимни претенции се уреждат съгласно нормите на международното и европейското право и договорите. Поляците го знаят, а ние, германците, знаем, че все още носим отговорност за германската вина. Ето защо навремето бях за построяването на паметник в Берлин на полските жертви на войната. Но не може да има повече компенсации. Всеки съдебен спор трябва да приключи един ден. В гражданското право се говори за изтичане на давностния срок.
Така - и само така - правният ред води до мир. Юристите го наричат правен мир. Справедливостта беше и все още е мечта, но върховенството на закона слага край на спора и носи мир. Полша не бива да забравя това в разгара на вътрешнополитическата борба. Всички ние сме обединени от Европа. Спомнете си как Европейският съвет обобщи нашата общност, когато източноевропейските страни се присъединиха към ЕС: "Ние сме обединени в името на щастието".
В това отношение всички сме равни. Ето защо Полша е сред водещите европейски държави. А Европа все още не е мъртва!"
В бъдеще ЕС ще се разширява географски в източна посока, а ние бихме искали да продължим това разширяване и в дълбочина, като включим повече Европа във вашата вътрешна политика. Успехът на това дело зависи от източноевропейците, което означава, че не можем да минем без Полша. Полша - както и Франция - заема централно място в икономическо, географско и политическо отношение. Това трябва да се превърне в предимство и да се обмислят реформи във Ваймарския триъгълник (тристранна регионална група за насърчаване на сътрудничеството между Полша, Германия и Франция – бел. БГНЕС). По въпросите на войната, т.е. на военната политика, също трябва да действаме заедно. Сега това е най-важното нещо за ЕС - военната политика. Това трио - Германия, Франция и Полша - трябва да поеме инициативата и да се превърне в ядрото на европейската отбранителна общност. Тези три държави ще трябва да разработят общи военни политики, към които да се присъединят и други европейски държави. А ако действат още по-смело, те биха могли бързо да обединят националните си въоръжени сили в една армия, която да решат да използват заедно. Тъй като подобна стъпка, поради наличието на френски ядрени сили, би довела до въпроса срещу кого се създава „европейска армия“, ще се наложи обсъждане от страна на държавите от Ваймарския триъгълник, страните от ЕС и членовете на НАТО.
Можем ли да говорим за ядрено възпиране в Европа през есента на 2022 г.? Тъй като Русия вече не изключва използването на ядрени оръжия, Европа трябва да разгледа този въпрос и да вземе двойно решение, от една страна, относно собствените си сили за ядрено възпиране, а от друга - да инициира платформа за разоръжаване на тактическите ядрени оръжия и ракетите с малък и среден обсег в Европа. Всичко това трябва да бъде обвързано със стратегическото планиране на НАТО. Полша, други източноевропейски страни, а сега и Скандинавия, които пряко усещат руската заплаха, не могат да постъпят по друг начин. По този начин европейските отбранителни способности ще укрепят жизненоважното сближаване в Атлантическия съюз и в средносрочен план ще направят възможно разоръжаването в Европа. Това изисква доверие и ще насърчава доверието.
В тези жизненоважни въпроси нашата политическа енергия трябва да бъде насочена към общото бъдеще. Ето защо, що се отнася до исковете за обезщетение, аз съм категорично против Полша. Всички взаимни претенции се уреждат съгласно нормите на международното и европейското право и договорите. Поляците го знаят, а ние, германците, знаем, че все още носим отговорност за германската вина. Ето защо навремето бях за построяването на паметник в Берлин на полските жертви на войната. Но не може да има повече компенсации. Всеки съдебен спор трябва да приключи един ден. В гражданското право се говори за изтичане на давностния срок.
Така - и само така - правният ред води до мир. Юристите го наричат правен мир. Справедливостта беше и все още е мечта, но върховенството на закона слага край на спора и носи мир. Полша не бива да забравя това в разгара на вътрешнополитическата борба. Всички ние сме обединени от Европа. Спомнете си как Европейският съвет обобщи нашата общност, когато източноевропейските страни се присъединиха към ЕС: "Ние сме обединени в името на щастието".
В това отношение всички сме равни. Ето защо Полша е сред водещите европейски държави. А Европа все още не е мъртва!"
