Една местност в България, обвита в мистерии и пълна със загадки, е получила името българския Бермудски триъгълник. Над нея има забрана да преминават самолети, за нея се носят легенди и се предават разкази за изчезнали хора, за необясними звуци и митични същества. Тази местност се намира недалеч от прохода Траянови врата на магистрала „Тракия“. Там са открити останките от някогашната антична крепост Маркова механа. Според специалистите тя е изградена около VI век и е просъществувала няколко столетия. Смята се, че крепостта е била част от голям комплекс, който охранявал достъпа до Константинопол и проливите. Мястото е прокълнато, убедени са местните хора, които разказват страховити истории, изпълнени с много необясними и до днес събития. През лятото на 1969 година над прохода Траянови врата
паднал български самолет
Тогава за тези неща в България не се говорело и пишело. Катастрофата остава в пълна тайна и само хората, пряко свързани със самолетите и Държавна сигурност, знаели за инцидента. Безмоторната машина е била пилотирана от един пилот, който загива. Организира се група, която започва да го търси – него и останките от самолета. Издирват ги цели 4 денонощия. Тогава липсват сателити, техниката е значително по-елементарна и с по-малко възможности в сравнение с днес. Но и районът на прохода Траянови врата не е голям, за да не могат всички търсещи да намерят самолет и човек толкова време. Чак на петия ден сутринта изгорялата машина е открита. От пилота също имало овъглени останки.
Експертите били изненадани от трагедията, защото пилотът бил опитен, но черната кутия показала, че той не е успял да овладее турбуленцията и въздушната яма над Траянови врата буквално го е засмукала и повалила на земята. Всичко това дало повод за едно категорично решение – над това място вече да не летят самолети. И това е така вече 50 години. Самолетната катастрофа не е единственото зловещо събитие, дало името Бермудски триъгълник на района. От незапомнени времена местните жители вярват, че руините са обитавани от
самодиви, които отвличат хора
Хората разказват приказки за самодиви, които някога причаквали мъжете и ги отвличали. След време ги пускали, но от тях повече хора не ставало, защото ходели като сенки и нищо не ги вълнувало. Знае се и за петима души, които са изчезнали безследно. Ангел Радев, Петър Свиленов, Стоян Димчев, Цонка Прометеева и Харалампи Бузев не са открити и до днес. Те изчезват в рамките на 2 години – между 1971 и 1973 г. От векове сред околното население витае една легенда, че вечер, като се стъмни, край Маркова механа се чува свистене. Появяват се и сведения, че замръкнали пътници са виждали в тъмнината около запалените огньове да пристъпват самодиви. Има и интересна легенда, свързана с цар Траян, на когото е кръстено укреплението. Той убивал всеки бръснар, който видел ушите му. Но младо момче му се примолило да не му взема главата, защото е едно на майка и баща. Императорът се съгласил, но момчето започнало да боледува. Тогава стара баба му казала да изкопае дупка и в нея да извика тайната си. На мястото на дупката след време поникнало дърво. От него овчарите си направили свирки, от които не излизала музика, а само викът „Цар Траян има магарешки уши“. През вековете мястото става свидетел на различни епохи и владетели от римските легионери, през многобройните славянски племена, византийците, българите, латините от кръстоносните походи до османското нашествие. Проходът Траянови врата е бил едно от малкото места, през които можело да се мине от Софийското поле към Горнотракийската низина. Затова всички, които са го владели, го бранели настървено, като се започне още от тракийското племе беси. Смята се, че проходът е кръстен на римския император Траян, който си направил резиденция тук и в нея починал.
Много кървави събития
са се случвали на това място. На 17 август 986 г. се разиграва една от най-бележитите битки в историята на България – битката край Траянови врата между войските на цар Самуил и византийския император Василий ІІ Македонец (Българоубиец). Ромеите понесли нечувано поражение, а самият император едва се спасил. Няколко века по-късно, след падането на България под османско владичество, покрай крепостта намират спасение хиляди българи от околните места, които поставят началото на село Клисура (просъществувало между XV-ХVII век). По време на Османската империя проходът гъмжи от разбойници. Не помагат нито разквартируваният тук турски армейски гарнизон, нито това, че българските села Клисура (вече изчезнало) и Ветрен са освободени от част от данъците към империята в замяна на това да пазят прохода от бандитите. В крайна сметка именно заради бандитизма този път се изоставя и през Късното средновековие започва да се използва пътят през Момин проход, Костенец и Белово. Останките от крепостта Маркова механа, наричана още и Маркова капия, се намират на около 600 метра от прохода Траянови врата. По-често обаче се нарича крепост Траянови врата заради името на местността, в която се намира. Тя датира от времето на Римската империя, като по онова време се нарича Щипон (Stipon). Крепостта е проучена при разкопки през 1975 г.
