Снимки: “Биг пикча”
Наричат го аскет, отшелник, безсребърник, ангел, Божи пратеник от миналото, нищ. Има страшно много хора, които никога не са чували за дядо Добри, дори нямат и бегла представа за делата, които е извършил. Но ако срещнете белобрадия старец, поседнал прегърбен пред църквата „Св. Александър Невски" в София, протегнал ръка за просия, няма начин да не останете впечатлени от острите му, но носещи живец очи. Макар и на 98 години, той не спира да събира пари, които после до стотинка дарява на храмове, домове за сираци и нуждаещи се.
Роден е на 20 юли 1914 г. в родното село на Елин Пелин. Баща му загива през Първата световна война и майка му се нагърбва да отгледа сама децата си. Малкият тогава Добри изкласява до четвърто отделение. Това той не го помни много ясно. Но пък помни жена си, на която се обрича във вярност по време на Втората световна война, или както самият той разказва - „когато идват германците". По това време губи почти напълно слуха си - при една от бомбардировките над София снаряд пада в близост до него.
Със съпругата му имат четири деца, две от които дядото надживява. Обаче Добри не харесвал половинката си и избягал от нея. Къщата в Байлово оставя на сина си. Сам казва, че му стига да се подслони в църквата, не готви, кара на пости, не пие и хич не се оплаква. Напротив, сякаш е доволен от съществуването си в тия трудни времена и вярва, че човешките закони ще умрат и само Господ може да ни спаси. Към това спасение самият той тръгва преди години. Ако го питате защо, той навежда главата и единственото, което отронва, е, че е сторил голям грях. Какъв? Никога няма да се разбере. Но от тогава до ден днешен дядо Добри, когото наричат и Светеца от Байлово, е спастрил с просия 80,000 лева и ги е дарил на църкви и манастири.
Събира помощи за селската църква „Св. св. Кирил и Методий". От години тя е неговият дом. На празник бие камбаната, защото там свещеник се появява само ако умре някой. Досега дядото сам е дал 11 хиляди лева за ремонта на покрива. Дарява дори социалните си помощи. За църквата в Горно Камарци пък е събрал 10 хиляди, за Елешница - 15 хиляди лева. 36,000 пък дарил на храм-паметник „Св. Александър Невски", най-голямото дарение от частно лице в над 100-годишната история на храма.
Вярата го е осенила някъде по средата на живота му. Бил е земеделец, орал нивите с рало, ходил с добитъка и още си спомня как се прави домашно сирене със сирище. На млади години не е бил чак толкова вярващ.
Но днес не харчи нито стотинка за себе си, яде каквото му дадат - хляб, ябълки, сладкиши. Дядото носи здрава шаячна аба, голям калпак, торба през рамо и свински цървули. Ушил си ги е сам.
Не пие и не пуши. Навремето дори разстоянието от родното си село до столицата изминал пеша. Правел го с години след това. И ако спомените от детството му са изтрити, то дядото все още ясно помни съгражданина си Елин Пелин. „С хубави изречения предаваше Божия свят" - казва за него той и захваща разказа за селянина със звънчетата на краката, който предупреждавал животинките и насекомите да се пазят от пътя му, за да не ги настъпи.
Този стар мъж се отличава с благото си излъчване и кротък нрав. Като нищо можете да го срещнете на някоя от софийските улици как целува детска ръчичка, оставила му стотинки в касичката, да благодари за подаянието и да говори за Бога с преминаващите. Студът и жегите не го плашат и той не се сърди на безучастните минувачи. И въпреки че има легло, предпочита да спи на пода и не иска да използва по никакъв начин удобствата на съвременната цивилизация. Парче хляб и малко домат са му напълно достатъчни да преживее и този ден. А хората от родното му село казват за него, че е човек, който без умора събира плодовете на вечния живот и връща вярата на човека в духовността, или просто в доброто.
