Снимки: “Биг пикча”

Наричат го аскет, отшел­ник, безсребърник, ан­гел, Божи пратеник от миналото, нищ. Има страшно много хора, които никога не са чу­вали за дядо Добри, дори нямат и бегла представа за делата, които е из­вършил. Но ако срещнете белобрадия ста­рец, поседнал прегърбен пред църк­вата „Св. Александър Невски" в София, протегнал ръка за просия, няма начин да не останете впечатлени от острите му, но носещи живец очи. Макар и на 98 години, той не спира да събира пари, които после до стотинка дарява на храмове, домове за сираци и нуждае­щи се.

Роден е на 20 юли 1914 г. в родното село на Елин Пелин. Баща му загива през Първата световна вой­на и майка му се нагърбва да отгледа сама децата си. Малкият тогава До­бри изкласява до четвърто отделение. Това той не го помни много ясно. Но пък помни жена си, на ко­ято се обрича във вярност по време на Втората световна война, или как­то самият той разказва - „когато идват германците". По това време губи почти напълно слуха си - при една от бомбардировките над София снаряд пада в близост до него.

Със съпруга­та му имат четири деца, две от които дядото надживява. Обаче Добри не харесвал половинката си и избягал от нея. Къщата в Байлово оставя на сина си. Сам казва, че му стига да се подслони в църквата, не готви, кара на пости, не пие и хич не се опла­ква. Напротив, сякаш е доволен от съществуването си в тия трудни вре­мена и вярва, че човешките закони ще умрат и само Господ може да ни спаси. Към това спасение самият той тръгва преди години. Ако го питате защо, той навежда главата и един­ственото, което отронва, е, че е сто­рил голям грях. Какъв? Никога няма да се разбере. Но от тогава до ден днешен дядо Добри, когото наричат и Светеца от Байлово, е спастрил с просия 80,000 лева и ги е дарил на църкви и манастири.

Събира помощи за селската църква „Св. св. Кирил и Методий". От го­дини тя е неговият дом. На празник бие камбаната, защото там свещеник се появява само ако умре някой. До­сега дядото сам е дал 11 хиляди лева за ремонта на покрива. Дарява дори социалните си помощи. За църквата в Горно Камарци пък е събрал 10 хиля­ди, за Елешница - 15 хиляди лева. 36,000 пък дарил на храм-паметник „Св. Александър Невски", най-голямото дарение от частно лице в над 100-годишната ис­тория на храма.

Вярата го е осенила някъде по сре­дата на живота му. Бил е земеделец, орал нивите с рало, ходил с добитъка и още си спомня как се прави домашно сирене със сирище. На млади години не е бил чак толкова вярващ.

Но днес не харчи нито стотинка за себе си, яде каквото му дадат - хляб, ябълки, сладкиши. Дядото носи здра­ва шаячна аба, голям калпак, торба през рамо и свински цървули. Ушил си ги е сам.

Не пие и не пуши. Навремето дори разстоянието от родното си село до столицата изминал пеша. Правел го с години след това. И ако споме­ните от детството му са изтрити, то дядото все още ясно помни съграж­данина си Елин Пелин. „С хубави изречения предаваше Божия свят" - казва за него той и захваща разказа за селянина със звънчетата на краката, който предупреждавал животинките и насекомите да се пазят от пътя му, за да не ги настъпи.

Този стар мъж се отличава с благо­то си излъчване и кротък нрав. Като нищо можете да го срещнете на ня­коя от софийските улици как целува детска ръчичка, оставила му стотинки в касичката, да благодари за подаяни­ето и да говори за Бога с преминава­щите. Студът и жегите не го плашат и той не се сърди на безучастните минувачи. И въпреки че има легло, предпочита да спи на пода и не иска да използва по никакъв начин удобствата на съвременната цивилизация. Парче хляб и малко домат са му напълно достатъчни да преживее и този ден. А хората от родното му село казват за него, че е човек, който без умора събира плодовете на вечния живот и връща вярата на човека в духовността, или просто в доброто.