Сраженията в Запорожие и южната част на Донецка област не са стихнали, на места стават все по-ожесточени. Въоръжените сили на Украйна бавно се окопават в руската отбрана в различни райони, докато руските сили се опитват да контраатакуват и да прехвърлят резерви, надявайки се да спрат настъплението на украинската армия, преди да достигне основните отбранителни линии. Какво се случва по фронтовете в Украйна, обобщава BBC.
За две седмици офанзива в Запорожка и Донецка област украинските войски са освободили осем населени места: Нововоровка, Левадне, Сторожево, Макаровка, Благодатное, Лобково, Нескучное и Пятихатки, съобщи на 19 юни украинският заместник-министър на отбраната Анна Маляр. По думите ѝ общо украинските военни са напреднали до 7 км в дълбочина, а освободената площ в южната част е 113 кв. км.,пише news.bg.
В същото време Маляр предупреди за трудната ситуация в западната Луганска и северната Донецка области, където руските войски се опитват да изземат инициативата. Руската армия е струпала сили и активно настъпва в Лиманското и Купянското направление, опитвайки се да изземе инициативата.
Руското министерство на отбраната също съобщи за активни опити на украинските въоръжени сили да напреднат в южните райони на Донецка, Запорожка и Донецка област. Говорителят на министерството Игор Конашенков съобщи, че украинските въоръжени сили са отблъснали четири атаки в посока Донецк, три атаки в района на заставата "Време" на кръстопътя на Запорожка и Донецка област и две атаки в района на Малая Токмачка, Запорожка област. Конашенков не споменава за загубени територии.
И двете страни претендират за големи загуби на противника.
Според портала за отбранителни анализи Oryx, който изчислява загубите на техника на двете страни въз основа на проверени снимки и видеоклипове, от началото на юни Русия е загубила 129 превозни средства, включително 32 танка. Украйна, според изчисленията на Oryx, е загубила 155 единици техника, включително 24 танка.
Общата картина на бойните действия след активирането на украинските сили в Запорожие и част от Донецка област става все по-ясна.
Украинските въоръжени сили атакуват първата линия на руската отбрана в различни части на фронтовата линия - от град Василовка на брега на Каховското водохранилище (или по-скоро това, което е останало от него след скъсването на язовирната стена на Каховската ВЕЦ) до западната част на Донецка област.
В няколко района украинските военни са успели да напреднат и да окупират няколко населени места - включително такива, които служат на руската армия като опорни пунктове.
В същото време натискът на украинските части на север и на юг от Бахмут продължава с пълна сила - украинските въоръжени сили очертаха намерението си за обкръжаване на града и последователно я изпълняват, принуждавайки руското командване да пренасочи резерви и в тази посока. Има сведения и за струпване на украински сили на десния бряг на Днепър в района на Нова Каховка.
Прочети още
Руската армия отправя контразаплахи в Купянското и Лиманското направление и не се отказва от опитите да изтласка противника от Авдийвка и Маринка - големи опорни пунктове на въоръжените сили на Украйна в покрайнините на Донецк.
Но все пак основното внимание сега е насочено към Запорожка област, където от началото на юни се водят ожесточени боеве и ситуацията изглежда противоречива.
Какво се случва там и какви са плановете на воюващите страни?
Русия
Тъй като руското командване не разполага с достатъчно ресурси за провеждане на настъпателни операции в южната част на Украйна, от миналата година то преминава към стратегическа отбрана.
Като се има предвид голямата дължина на фронтовата линия в Херсонска, Запорожка и част от Донецка област (над 450 км, ако броим от устието на Днепър до района на Волноваха), то разчита на естествена водна преграда на западния фланг и на мощни отбранителни укрепления на източния фланг, който може да се щурмува с танкове. Тези укрепления, известни като линията Суровикин, се състояха от обширна мрежа от окопи, землянки, противотанкови траншеи, бетонни бункери и други укрепления, както и от обширни минни полета.
Общо има поне три отбранителни линии; те не са успоредни една на друга навсякъде и всяка има различна функция.
Първата линия, която минава по условната линия Каменское - Работино - Полохи - Старомлиновка - Волноваха, служи като оперативна зона. Броят на отбраняващите се войски там е сравнително малък, но пък и точно там са разположени най-голям брой минни полета, които често заемат целия район.
Задачата на първата отбранителна линия е да спре или поне да забави настъплението на противника. Ако врагът атакува в голям брой, трябва да се нанесат максимални възможни щети чрез инсталиране на допълнителни минни полета и коригиране на огъня на артилерията и авиацията, а също така да се задържат позициите и укрепленията, доколкото е възможно, като не се позволява на врага да разгърне плацдарм за атака на втората линия на отбрана.
Идеята е да се обезкървят настъпващите украински части, така че след пробива на първата отбранителна линия те вече да нямат достатъчно сили и средства за щурм на основната, втора линия, където са разположени основната част от бойната техника и личния състав.
А за най-лошия сценарий е предвидена още една, трета линия на отбрана.
Украйна
Невъзможно е да се скрие изграждането на укрепления като линията Суровикин. Очевидно е, че украинските генерали, които са се подготвяли за голяма офанзива, са знаели за нея и са осъзнавали опасността от затъване с големи сили на първата линия.
Вместо решителен масиран удар, на който се надяваха много симпатизанти на Украйна, командването на ВСУ очевидно реши да разбие руската отбрана в Запорожие и части от Донецка област постепенно.
На първия етап от операцията в действие бяха хвърлени сравнително малки сили, но по цялото протежение на фронта. По този начин украинските сили вероятно преследват няколко цели.
Първо, те се опитват да разтегнат отбраната на руската армия и да усложнят логистиката ѝ. В момента фронтовата линия е такава, че украинските войски са вътре в условния кръг, а руските - от външната му страна. Тази конфигурация играе в полза на ВСУ, която поради късото си логистично рамо маневрира и доставя боеприпаси и оборудване на фронтовата линия много по-лесно и бързо, отколкото руската армия.
На второ място, малките издутини, получени в резултат на бавното настъпление на ВСУ, се врязват в руската отбрана, като постепенно се разширяват и приближават до втората ѝ линия, създавайки по този начин предпоставки за навлизане на основни сили на бойното поле.
Какви са основните трудности за руските въоръжени сили и ВСУ?
Изобилието от минни полета на фронтовата линия затруднява не само атаката, но и активната отбрана на ВСУ.
Често фланговите маневри са невъзможни заради мините, а опитите за изтласкване на украинските части от населените места, които те заемат, се свеждат до фронтални контраатаки или артилерийски престрелки.
Голямата дължина на отбранителната линия налага руското командване своевременно да прехвърля резерви към застрашаващите райони, да ги използва пестеливо и в същото време да не открива други райони.
Междувременно има многобройни съобщения за руски части, участващи в боеве във втория ешелон на отбраната - същите части, които според руското командване трябва да отблъснат основната атака на украинските бронирани машини и най-подготвените части на ВСУ.
А по данни на британското военно разузнаване Русия е започнала да премества в Запорожие частите, които преди това са били разположени на левия бряг на Днепър.
Прочети още
На украинската армия също не ѝ е лесно. Тя трябва да се съобразява със загубите, присъщи на настъплението, както и с въздушното превъзходство на Русия. Тя трябва да запази както военната инициатива, така и гръбнака на ударните си сили, за да пробие основната руска отбранителна линия - която все още не е достигната.
Освен това не е достатъчно ВСУ да пробие до главната линия Суровикин в един район, тъй като в този случай посоката на удара ще бъде очевидна за противника. Те трябва да направят това в три или четири направления, а може би и в повече.
И дори това все още не гарантира успех за Украйна. И засега украинската армия продължава своето бавно настъпление.
