Потушаването на мирните протести от страна на иранския режим през последните месеци предизвика нови призиви към администрацията на Байдън да се оттегли дипломатически от Техеран.
Критиците твърдят, че Вашингтон не само трябва да прекрати преговорите за ядрената сделка с Иран, които вече са в застой, но също така трябва да прекрати всички текущи разговори относно разпространението на ядрени оръжия, пише за The Hill Томас М. Кънтримен, председател на Асоциацията за контрол на въоръженията и помощник държавен секретар по международната сигурност и неразпространението от 2011 г. до 2017 г.
Но това напълно погрешно тълкува пейзажа на заплахата: ако Иран и Западът останат заключени в цикъл на ескалация, Иран ще бъде по-опасен както за мирните протестиращи у дома, така и за Съединените щати и техните съюзници в чужбина.
Вместо това администрацията на Байдън, нашите европейски партньори и Иран трябва да предприемат незабавни действия за стабилизиране на настоящата криза и деескалация на напрежението.
Отговорът на Иран на протестите, военната подкрепа за войната на Русия в Украйна и непримиримостта към разследването на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ)
го доведоха до позиция на по-голяма изолация, отколкото когато и да било преди Съвместния всеобхватен план за действие (JCPOA), подписан през 2015 г. Само миналата седмица докладите показват, че МААЕ е открила в Иран уран, обогатен до 84 процента - най-високото регистрирано ниво до момента, пише news.bg.
Междувременно неотдавнашното изявление на американския посланик в Израел, че администрацията ще подкрепи всяко действие, което Израел предприеме срещу Иран, беше - меко казано дипломатично - жалко. Даването на зелена светлина на Израел да предприеме по-явни военни действия срещу Иран няма да има желания резултат; подобно действие неизбежно би въвлекло
американските сили в нов близкоизточен конфликт и би стимулирало, а не възпирало оръжейните амбиции на Иран.
Взети заедно, рискът от сериозни погрешни изчисления, водещи до въоръжен конфликт, е по-висок от всякога, тъй като правителството на Ебраим Раиси може да смята надпреварата за атомна бомбата за единствения безопасен път към самосъхранение.
Прочети още
Видяхме от първа ръка какво се случва, когато авторитарни държави, загрижени за стабилността на режима, разчитат на ядрено дрънкане, за да поддържат контрол у дома. Северна Корея следва тази игра от години, използвайки ядрено изнудване като щит за вътрешни репресии. Режим в стил Северна Корея в Близкия изток не е добра идея за никого като желан резултат от настоящото противопоставяне.
За съжаление, поведението на Техеран през последните месеци почти гарантира, че задънената улица в преговорите по JCPOA няма да бъде прекъсната скоро. JCPOA или изменена версия, остава единственият осъществим начин да се гарантира, че Иран няма да разработи ядрени оръжия и Вашингтон все още трябва да се стреми към всеобхватно споразумение в дългосрочен план. Но непосредственият приоритет трябва да бъде прилагането на значими предпазни мерки за предотвратяване на риска от катастрофална военна конфронтация. Възможно е при липса на подобно действие Иран да гледа на бързото разработване на ядрени оръжия като на единственото средство за запазване на своя режим и територия.
Нестабилността на тази ситуация налага администрацията на Байдън да удвои усилията си да се ангажира с Техеран, за да предотврати подобен сценарий. Колкото и неприятно да изглежда това, предвид продължаващите злоупотреби от страна на Иран у дома и подкрепата му за ужасяващата кампания на Русия в Украйна, е наложително за президент, който обеща да използва дипломацията като "инструмент от първа инстанция".
За щастие, много инструменти остават на разположение на администрацията на Байдън за предотвратяване на криза.
На първо място, Вашингтон трябва да обърне внимание на факта, че запасите на Иран от високообогатен уран се увеличават с всеки изминал ден, докато международните инспектори имат ограничен достъп. Администрацията на Байдън трябва да се съсредоточи върху реципрочни мерки за деескалация, за да осигури по-навременно откриване на всеки опит за "избухване" или производство на достатъчно оръжеен материал за бомба. И трябва да се стреми към механизми за наблюдение, които предоставят по-голяма увереност, че Иран не отклонява материали от ядрени съоръжения, които в момента не са инспектирани.
Разрешаването на МААЕ да инспектира тези съоръжения ще позволи на агенцията да започне да възстановява записите на ядрените дейности на Иран и опис на определени материали. Това също би спечелило необходимото време за протичане на дипломатическия процес, облекчавайки натиска от твърдолинейните привърженици в Техеран, които възнамеряват да изпратят послание и от регионалните противници - най-вече новото твърдолинейно правителство на Нетаняху в Израел - които са за ястребово излизане от задънената улица.
В замяна Вашингтон трябва да предложи минимално, ограничено облекчаване на санкциите при условие, че продължават да се спазват изискванията занапред. Подобен ход, в идеалния случай фокусиран върху хуманитарния сектор, не би осигурил окончателно премахване на всички санкции, нито би възнаградил поведението на Техеран през последните месеци. Но това ще послужи като евтина първоначална вноска за ядрена стабилност в близко бъдеще. И това би показало, че Съединените щати са сериозни в работата за смислени, добросъвестни мерки, насочени към намаляване на напрежението.
По време на краткия си живот, JCPOA се оказа ефективно, проверимо споразумение. Възстановяването му ще има значителни ползи за неразпространение. Но такъв път засега е недостижим. Зловещите дейности на Иран в региона и в Украйна, реакцията му на мирни протести и липсата на прозрачност сочат към режим, който се смята за изчерпан от добри възможности. Ако правителството на Райси възприеме по-нататъшна провокация без стратегия за излизане на масата, какво - при липса на нов, продължителен дипломатически натиск - ще го спре да бърза за атомна бомба като последна инстанция?
Прякото или непряко ангажиране с Иран не е въпрос на доверие в режима; това е да имаш политическата смелост да използваш дипломация, за да предотвратиш двойния ужас на иранския ядрен арсенал и нова война в Близкия изток. Възможно е да бъдем солидарни с иранското протестно движение, като същевременно настояваме за подновена дипломатическа офанзива за ново ангажиране на Техеран.
Президентът Байдън каза, че е изключително важно за неговата администрация да може "да ходи и дъвче дъвка едновременно" по въпроси, свързани с политиката. Всъщност това трябва да е първата му задача: балансиране на взаимно съвместимите императиви за подкрепа на продемократичното движение, като същевременно се предотврати перспективата ядрената програма на Иран да се превърне в по-широк регионален конфликт, който никой не желае.
