Атлантическото крайбрежие на САЩ се превръща в „развъдник“ на свръхмощни урагани, които вероятно ще засягат крайбрежните общности все по-силно, установи ново проучване. Глобалното затопляне, причинено от емисиите на парникови газове от изгарянето на нефт, газ и въглища, е основният фактор, допринасящ за все по-тежките бури и наводнения, достигащи американското източно крайбрежие през последните четири десетилетия. То води до толкова бързо набиращи сила бури, че става все по-трудно да се предоставят навременни предупреждения и заповеди за евакуация на жителите. „Нашите констатации имат дълбоки последици за крайбрежните жители, лицата, вземащи решения, и политиците“, каза Картик Балагуру, климатолог и водещ автор на изследването, публикувано в списание Geophysical Research Letters.
Анализирайки активността на бурите и условията, които ги оформят, изследователите установиха, че скоростта, с която ураганите набират скорост близо до атлантическото крайбрежие на САЩ,
се е увеличила значително
между 1979 г. и 2018 г. Атлантическото крайбрежие има уникална комбинация от условия на околната среда, които не се срещат в Мексиканския залив, другата гореща точка за ураганите, което прави източните американски щати особено уязвими на бързо засилващи се и по-влажни бури, обясняват изследователи от Тихоокеанската северозападна национална лаборатория. Миналия месец ураганът Иън отне живота на най-малко 126 души и причини мащабни наводнения и щети на инфраструктурата във Флорида, след като се превърна от тропическа буря в ураган от категория 4 в рамките на 24 часа. Бурите, които се засилват близо до бреговата линия, представляват по-сериозна заплаха за живота, земята и имуществото, тъй като покачването на морското равнище означава, че стихията е по-висока и достига по-навътре в сушата. За да може една буря да набере сила или да претърпи бързо засилване, са необходими почти перфектни условия на околната среда, които не се случват често. Но съставките, необходими за тази перфектна рецепта за буря – топла повърхност на океана, висока влажност, слаб срез на вятъра и въртеливо движение на въздуха (завихряне) - стават все по-често срещани с нарастването на емисиите на парникови газове, установиха изследователите. Един основен фактор е, че със затоплянето на планетата температурната разлика между земята и водата се е увеличила. Тъй като по-високото въздушно налягане над по-хладното море духа навътре към по-топли зони с по-ниско налягане, въртенето на Земята насочва тези ветрове в циклонична, завихряща се посока, засмуквайки топъл, влажен въздух и преобразувайки енергията му в разрушителни ветрове.
Докато влажният въздух се издига вътре в ядрото на урагана и се охлажда към върха, водните пари кондензират и отделят топлина, като
допълнително енергизират бурята.
По-високите температури на сушата засилват това въртеливо движение, което изтегля влажния въздух нагоре, докато по-топлата морска повърхност – също продукт на затоплянето от парникови газове – добавя още повече влажност, решаваща съставка за интензификация.
Друг важен фактор е срезът на вятъра, който измерва силата и посоката му по-високо в атмосферата. Констатациите се основават на предишни проучвания, които установиха, че нарастващият контраст в температурата земя-море също е свързан с променящите се модели на валежите и сушата. „Това проучване добавя ново и важно последствие – промени в поведението на ураганите в крайбрежните региони, които биха могли да засегнат големи популации по света“, каза Руби Лунг, изследовател на атмосферата. Иън беше една от най-силните бури, ударили крайбрежието на САЩ, но не и най-смъртоносната. През 2017 г. в Пуерто Рико ураганът Мария, който причини най-дългото спиране на тока в историята на САЩ и доведе до 3000 смъртни случая, се засили от ураган от категория 1 до категория 5 само за 15 часа. Същата комбинация от про-ураганни условия може да се формира в много други региони, включително тези близо до източноазиатското крайбрежие и северозападната част на Арабско море, сочи проучването.
