На 24 февруари името Перперикон бе утвърдено от Международната комисия за нови названия към Международния астрономически съюз, обяви дългогодишният ръководител на разкопките на Перперикон проф. Николай Овчаров. Астероидът с номер 560085 е открит от ученичка и учени от Варна.
Варненци са решили името му да бъде Перперикон, аз нямам нищо общо с името, разказва проф. Овчаров.
„Варненци са едни от най-големите любители на Перперикон. Така да се каже, там има много фенове на свещения скален град“, отбелязва той.
Астероидът е открит през 2015 г. във Варна по време на работа с ученици от различни училища по Международната астрономическа научно-изследователска програма за откриване и проследяване на астероиди. Това уточни доц. Веселка Радева, ръководител на Планетариума във Висшето военноморско училище „Никола Й. Вапцаров“, откривател на астероида. Тогава тя работи заедно с ученичката Ирена Димитрова от Математическата гимназия във Варна по международната програма.
Астероидът е част от пояс, обикалящ около Слънцето между Марс и Юпитер за около 5 години и 8-9 месеца. По думите й той тепърва ще бъде изследван, за да бъдат намерени неговият ротационен период, размери, химически състав. Такива наблюдения се правят с телескопите от Националната астрономическа обсерватория в Рожен.
По време на обучението във Варна през 2015 г. са открити и много други астероиди и част от тях още чакат за имена, каза още доц. Радева и добави, че именуването става много бавно, защото космическото тяло трябва да бъде наблюдавано при цялата му орбита и тогава се предлага на откривателя да го кръсти.
Тя е предложила името „Перперикон“, защото мястото е важно за всеки българин и всяко кътче в него носи много история. Тя води там младите астрономи всяка година от 2000-та насам, за да следят в развитие работата на екипа на проф. Николай Овчаров. Любимото им място е ниша, която наричат „Слънчевата обсерватория“, откъдето предполагат, че в миналото са наблюдавали слънцестоенето и са изпълнявали ритуали за настъпването на сезоните.
Доц. Радева припомни, че има над 200 астероида, открити от българи и носещи български имена. Сред тях е и „Варна“, който е забелязан преди две години.
Обектът 560085 получи името Перперикон вчера, потвърди пред БТА д-р Гарет Уилямс, секретар на WGSBN – работната група на Международния астрономически съюз, която дава наименования на малки планети, комети и спътници на малки планети.
Всеки, който е откривател на такъв космически обект, може да предложи име за него, обясни той в отговор на въпрос на БТА по електронна поща. Откривателите правят предложения за име, което е подкрепено с аргументи. Работната група WGSBN има 11 членове, които гласуват и могат да приемат или отхвърлят предложението. Решението за астероида Перперикон вече е публикувано в бюлетина на WGSBN на сайта на групата и на сайта на Международния астрономически съюз. Там е записано, че астероидът получава името Перперикон – „най-големият мегалитен археологически комплекс на Балканите. Древният тракийски град Перперикон е разположен в Източните Родопи, в България".
С публикуването на името в бюлетина то става официално, посочи д-р Гарет Уилямс.
Проф. Овчаров подчерта, че Перперикон напълно заслужава космически обект да носи името му. Изследователят припомни, че буквално за два месеца откритието му е отрупано с признания. След като английският вестник „Гардиън“ го нареди в десетката на най-забележителните обекти в Европа, в National Geographic и един американски сайт беше наречен „европейския Мачу Пикчу “. Казва се: Защо трябва да ходите в Америка, като може да видите Перперикон в Европа, посочва още проф. Овчаров.
„Огромно признание е. Аз го гледам като човека, който е открил Перперикон, и естествено, не мога да не се радвам. Перперикон заслужава това нещо, обаче никога не съм вярвал, че някога ще се нарече едно небесно тяло на името на Перперикон“, казва още той.
Според него целият този водопад от признания за Перперикон в последните два месеца показва какво златно нещо притежаваме в България.
„И ние трябва много повече да отделяме внимание на тези наши паметници, които имаме и които възхищават целия свят. Не казвам, че не се обръща внимание, разбира се. Но вниманието трябва да бъде много по-голямо, защото нашите археологически паметници са способни да окажат влияние в целия свят. Това е изключително важно и в насока развитието на културния туризъм в България“, отбеляза още проф. Овчаров.
