Държавният секретар на САЩ започна в неделя обиколка, посветена на Арктика, новият залог в съперничеството с Китай и първи повод да се провери състоянието на лошите отношения с Русия преди вероятната среща на върха между Джо Байдън и Владимир Путин. Антъни Блинкън замина от Вашингтон за Копенхаген, където в понеделник се срещна с датските лидери, а оттам продължи за Исландия, където в сряда и четвъртък ще участва в министерската среща на Арктическия съвет. В Рейкявик вниманието ще е насочено към срещата му на четири очи с руския му колега Сергей Лавров. Това ще е първата среща на високо равнище между двете големи сили, които са в обтегнати отношения от встъпването в длъжност на новия президент на САЩ.
Арктика е обширна територия с екстремни метеорологични условия около Северния полюс и през последните години се наложи като важна тема в световната геополитическа надпревара между осемте членки на Арктическия съвет (САЩ, Русия, Канада, Норвегия, Дания, Швеция, Финландия и Исландия) заради значителните си природни богатства, морските си маршрути и стратегическото си разположение. За огромно неудоволствие на Вашингтон тази територия поражда апетити и у Китай, който е със статут на наблюдател в Съвета, но се представя като "почти арктическа страна". При управлението на президента Доналд Тръмп САЩ ясно заявиха волята си да дадат отпор на руско-китайската "агресивност". Администрацията на Байдън изглежда смята да продължи да защитава територията си. "Не възразяваме срещу всички китайски инвестиции или дейности, но настояваме да се спазват международните правила", предупреди миналата седмица координаторът на политиката на САЩ за Арктика Джеймс Дехарт, който отбеляза "безпокойството" на Вашингтон от амбициите на Пекин.
Спорове от Тръмпово време
Антъни Блинкън обаче трябва преди всичко да обърне страницата на два спора, наследени от ерата на Тръмп. През 2019 г. магнатът с недвижими имоти беше изявил желание САЩ да купят Гренландия - огромна арктическа територия и важна част от малка Дания. "Абсурдно", "не се продава", отвърна тогава Копенхаген. Ако новият държавен секретар на САЩ иска да задълбочи отношенията с Гренландия, той ще трябва да стои настрана от такива провокации. При посещението си в Дания той се срещна с ръководителите на Гренландия първо в датската столица Копенхаген, а след това и при кратко посещение в автономната територия. Предшественикът му Майк Помпео пак през 2019 г. също предизвика трус на предишната среща на Арктическия съвет, но вече по по-сериозен начин, като за пръв път блокира заключителната й декларация заради отказа на САЩ да се споменават в нея климатичните промени. Той дори сякаш намери нещо положително в глобалното затопляне. "Постоянното топене на ледниците отваря нови маршрути и създава нови възможности за търговия", заяви той със задоволство. В това отношение посланието на САЩ коренно се промени с встъпването в длъжност на президента Байдън, който превърна борбата с глобалното затопляне в един от приоритетите си. Този път ще има заключителна декларация, която вече е одобрена от осемте министри, но ще има и общ стратегически план за следващите десет години, заяви отговарящата за околната среда в Държавния департамент Марша Бърникат. "Отварянето на морски път не е само нещо добро. То съдържа и огромни рискове", заяви тя и се позова на най-новите изследвания, които показват, че повишаването на температурите в Арктика напредва тройно по-бързо, отколкото в останалия свят. Администрацията на Байдън иска да използва тези климатични въпроси и за да проучи възможностите за сътрудничество с Москва, която в следващите две години поема председателството на Арктическия съвет. Антъни Блинкън и Сергей Лавров ще направят преглед "на всички аспекти на двустранните отношения - добрите, лошите и междинните", каза говорителят на американската дипломация Нед Прайс. Може да се каже, че "лошите" ще преобладават, след като Вашингтон обвини Кремъл в намеса в изборите, шпионаж и много кибератаки. Джо Байдън е решен да покаже твърдост, за да подчертае разграничаването си от Доналд Тръмп, който беше обвиняван в благосклонност към Владимир Путин. Той стигна дотам да нарече руския си колега "убиец", а двете съперничещи си сили започнаха да си разменят санкции от самото начало на мандата на демократа в Белия дом. Външната политика на новото американско правителство обаче се стреми и към прагматичност, и към намирането на допирни точки с най-големите врагове, когато това е в интерес на САЩ, например за климата или разоръжаването. Такава е целта на срещата в Рейкявик, от която се очаква потвърждение за първата среща на върха Путин-Байдън през юни. "Искаме да изпробваме възможността да направим отношенията си с Москва по-стабилни и по-предвидими", обясни Нед Прайс.
