Нестихващ стремеж на азербайджанския диктатор Илхам Алиев и турския президент Реджеп Тайип Ердоган е отварянето на така наречения "Зангезурски коридор" - транспортен коридор, който ще свързва Азербайджан с Нахичеванската автономна република и по-нататък към Турция, като преминава през арменската провинция Сюник без проверки и контрол.
И САЩ, и Русия подкрепят такъв коридор, но по две много различни причини, пише Пол Антонопулос за „Greek City Times“.
За САЩ отварянето на коридора и следователно безпрепятствената свързаност на тюркския свят ще позволи на "съюзника на НАТО" Турция да проникне в Централна Азия по-значимо отвъд езика и културата и в крайна сметка ще се разшири в икономиката, военната област и т.н. Вашингтон се надява, че по-голямото влияние на Турция в Централна Азия ще отслаби руското и китайското влияние, а отварянето на коридора е стъпка към това.
За Русия коридорът открива нов път към приятелски пазари и дори начин да заобиколи Черно море в отчаяна ситуация. Това е още по-важно за Русия днес, като се има предвид , че Западът й наложи строги санкции.
И САЩ, и Русия смятат, че отварянето на коридора може да подкопае стратегията на другата страна.
Основната разлика е, че САЩ не усещат преките последици от решението си да дадат сила на пантюркизма, тъй като се намират на повече от един океан разстояние от Кавказ.
Като наказва цинично Армения за решението на Пашинян да пренасочи външната политика на страната си по провокативен начин, Русия засилва пантюркизма, който е неизчислимо по-голямо предизвикателство за собственото ѝ влияние и интереси в Централна Азия, отколкото някога би била проамериканска Армения.
Турция винаги ще има езиково и културно предимство пред Русия в Централна Азия. Турция също така няма стигмата на бивш колонизатор и имперски господар на региона, за разлика от Русия, и би било наивно да се вярва, че Анкара в бъдеще няма да застане зад антируски инициативи в Централна Азия, и то с подкрепата на САЩ.
В крайна сметка и САЩ, и Русия вярват, че отварянето на "Зангезурския коридор" ще бъде в тяхна полза, но победителят може да бъде само един, а докато тази игра се разиграва, 3000 години арменски живот в Нагорни Карабах угасват.