сн. BB-Team

Антон Манов e студент в Нидерландия и сам признава, че е решил да напусне България, за да потърси нещо по-интересно и разнообразно. Той е на 20 години, от Горна Оряховица. В Грьонинген учи международен бизнес в местния университет. Обича да се занимава със спорт - бил той футбол, лека атлетика или фитнес.

Защо напусна родината?

- Това е малко сложен въпрос. Може би един от водещите мотиви е висшето образование, а може би желанието за нещо ново, нещо различно, далечно. Случайно или не, избрах Холандия - страна, където дъждът рядко спира да вали, но пък за сметка на това велосипедите са повече от жителите.

Лесно ли се адаптира в чужбина?

- В Холандия съм вече втора година. Отначало си беше доста трудно - липсват ти приятели, роднини. Обаче когато започнах програмата, се запознах с много холандци и германци. Адаптацията не е лесна, защото се сблъскваш с коренно различна култура, начин на поведение и среда на норми и задължения, които са доста различни от българските. Бих казал, че холандците ми допадат, защото са отворени и либерални към чуждите нации. Според мен, за да се интегрираш, трябва да жертваш част от българските черти и малко или много да приемеш част от техните.

Ти се занимаваш активно със спорт в Грьонинген. Разкажи какви са условията там.

- Условията за спорт са различни от тези в България, както се досещате. Тук футболът и колоезденето са най-популярни. Университетът е на страхотно ниво, предлагайки над 80 вида спорт. Залите за спорт на закрито надвишават 10.

Приблизително толкова са и терените за футбол. Закрити тенис кортове, басейн и фитнес център са на разположение от 8:00 до 22:00 часа без почивни дни. Най-голямо впечатление обаче ми направи мотивацията на обществото да спортува. Хората имат желание и не се срамуват от тегло, ръст или раса. Освен това градовете са пресечени от гъста мрежа от канали, които се ползват като идеална среда за гребане.Това впрочем също е много известен и развит спорт.

Силно впечатление ми направи това, че хората тук се възползват от всяка една възможност за спорт. Миналата зима тук беше замръзнало най-голямото езеро в областта и познайте - хората хванаха кънките и си направиха невероятна писта. Гледайки с изумление, отново видях стари и млади на кънки. Като цяло бих казал, че холандците са спортна нация, но нали знаете, че спортът се развива с пари, а тук в него са наляти много пари.

Искам също да дам един личен пример. Веднъж отидох до стадиона (който беше чисто нов - с настилка от тартан, охрана и осветление) и попитах една треньорка дали може свободно да побягам. Жената ме изгледа учудено и ме попита защо изобщо съм питал. Каза ми, че мога да бягам по всяко време, стига само да въртя обиколки в правилната посока. Ако сравня с България, неведнъж не са ме пускали на стадион поради куп глупави причини, даже и с треньор.

Обръща ли се внимание на здравословното хранене?

- Холандската кухня не ми допада изобщо. Като цяло е базирана на нездравословното хранене. В стола на университета има само сандвичи, пържени картофи, крокети (пържена мляна смес от "месо" с галета и подправки) и странни супи.

Холандците явно наблягат на сандвичите и дюнерите, след като по централната улица има поне 10 места за хапване на дюнер. Студентите предимно пазаруват най-евтината и некачествена храна - пици, бургери и подобни полуфабрикати. За съжаление плодовете и зеленчуците не са никак добри. На всичкото отгоре са и ужасно скъпи.

Плодовете са лъскави, опаковани, без каквато и да е сладост. Купувам предимно ябълки и банани, защото са вносни и биват. Зеленчуците са същата работа. Купувам предимно броколи, зеле, моркови. За домати и краставици не ми се иска да говоря, защото такива като българските няма. С бюджет между 150-200 евро бих казал, че можете да се храните здравословно.