сн. Wikipedia
Българското кино се готви да заснеме първия си мащабен исторически филм след промените. Последната подобна лента, снимана с много пари и огромни масовки, е двусерийният филм "Време на насилие" от 1987 г. на режисьора Людмил Стайков по романа "Време разделно" от 1966 г. на Антон Дончев. Оттогава държавата не е отпускала пари за подобни мегапродукции, а и нито един режисьор и сценарист в страната не е проявявал желание да снима подобни проекти. Самият Людмил Стайков, оставил в историята на българското кино още такива големи заглавия като "Аспарух" и "681 - Величието на хана", след краха на комунизма се оттегли от киното. Името му се появява само в две заглавия като копродуцент. 25 години след "Време на насилие" синът на друго голямо име - покойният актьор Петър Слабаков - Андрей, подготвя снимките на игрален филм за цар Калоян. Проектът се обмисля от близо година, но преди месец той бе официално одобрен и Националния филмов център, който му отпусна държавно финансиране. Самият Слабаков твърди, че филмът няма да е направен набързо по подобие на много други ленти, а ще се старае да е достоверен в описанието на Калоян. Затова той смята да пътува в чужбина, за да потърси документи за Калоян. "Най-вероятно ще трябва да замина за Ватикана. Там се съхраняват архивите за кореспонденцията на цар Калоян с папа Инокентий III", обясни режисьорът, цитиран от "24 часа". Той работи по сценария, а и обмисля кои актьори могат да се включат. Все още не е сигурен кога ще започне да го снима.
Калоян Асен (или известен още и като Йоаница), наричан също Ромеоубиеца, е цар на България от 1197 до 1207 г. Той е най-малкият брат на българските царе Иван Асен I и Теодор Петър. Една от най-героичните му битки е тази от април 1205 г. при Одрин, в която напълно разгромява кръстоносците, а в плен пада самият император Балдуин. Той е отведен в Търново, където остава пленник в т.нар. Балдуинова кула в Царевец до края на дните си, когато е хвърлен в пропаст. През 1972 г. в църквата „Свети 40 мъченици" във Велико Търново е открит гроб на висш аристократ от Второто българско царство. Част от историците твърдят, че това е именно гробът на Калоян. Въпреки нестихналите и до днес научни спорове дали това погребение може да се отнесе към личността на цар Калоян мощите са пренесени с държавни почести до реставрираната църква „Свети 40 мъченици". Останките са тържествено погребани с държавни почести на 19 април 2007 г.
Борислав Михайлов [email protected]
