Руският президент Владимир Путин не крие плана си да продължи да оказва натиск върху Украйна, докато решимостта на Запада не се пречупи. След 500 дни от неговата агресивна война, сега той има причина да вярва, че нещата се развиват по начина, по който се е надявал, дори ако събитията не се развиват така, както си е представял.
Правителствата в Полша, Естония, Словакия и други в Централна и Източна Европа са сред най-верните съюзници на Киев от първия ден на пълномащабното нахлуване на Русия. Освен изпращането на оръжия и посрещането на милиони украински бежанци, те бяха най-гласовитите защитници на Украйна на Запад, настоявайки за твърда линия срещу Москва на фона на нежеланието на страни като Франция и Германия.
Но тъй като лидерите на някои от тези поддръжници са изправени пред битки за преизбиране или други вътрешни предизвикателства, а правителствата се изнервят от евентуалното присъединяването на Украйна към ЕС, тази подкрепа започва да се колебае.
Прочети още
Най-яркият пример е Полша, чийто премиер Матеуш Моравецки обяви в сряда, че спира да доставя нови оръжия на Украйна. Изявлението отбеляза зашеметяваща ескалация в спора между Киев и най-близкия му съсед от ЕС относно доставките на зърно, за които Варшава твърди, че подбиват производството на полските фермери преди парламентарните избори на 15 октомври.
„Украйна осъзнава, че през последните месеци тя не граничи с Полша, тя граничат с полски избори“, каза Иван Кръстев, председател на Центъра за либерални стратегии в София, България. Така че засега „гласовете на сто хиляди полски фермери са по-важни за правителството от Украйна. И ще видим това да се случва на много места“, добави той.
Моравецки е изправен пред тежко предизвикателство от Доналд Туск, бивш премиер, който е бил и президент на Европейския съвет. Като част от предизборната си стратегия премиерът ухажва поддръжниците на крайнодясната Конфедеративна партия, която се противопоставя на помощта за Украйна.
„Вече не прехвърляме оръжия на Украйна, защото сега въоръжаваме Полша с по-модерни оръжия“, каза Моравецки по полския телевизионен канал Polsat.
Въпреки че е изкушаващо да отпишем напрежението като предизборен фойерверк, има причини да вярваме, че то може да продължи и след вота. Както посочи западен дипломат, пожелал анонимност, спорът за зърното между Варшава и Киев разкрива по-дълбоки опасения относно присъединяването на Украйна към ЕС. „В продължение на 18 месеца Полша нападна всяка страна-членка, която изрази и най-малкото колебание спрямо Украйна“, каза дипломатът. „Сега тя показват истинската си същност.“
Проблемът за Киев е, че подкрепата изглежда намалява не само в Полша. От началото на войната балтийските държави ръководеха проукраинската атака в Брюксел и Вашингтон, може би никой не правеше това толкова шумно или ефективно, колкото Кая Калас либералната премиерка на Естония. Като дъщеря на бивш министър-председател и еврокомисар, Калас бе възприемана от мнозина като емблема на една новоокуражаваща Източна Европа, която щеше да яхне украинската криза, за да стигне до позиции на по-голяма власт в Брюксел. Но доверието в Калас пострада заради скандал със съпруга й, за когото беше разкрито, че притежава дял в компания, която продължи да прави бизнес в Русия след инвазията през февруари 2022 г., въпреки че съпругата му се застъпваше за прекратяване на всяка търговия с Москва.
Запитан за проблемите на Калас, естонският външен министър Маргус Цахкна каза, че никакви политически катаклизми няма да променят курса на страната: „Ние постоянно имаме избори и постоянно имаме вътрешни проблеми, но това не променя нашата политика“, каза Цахкна. „Едно нещо, което Естония е имала през всичките тези 32 години, е същата непрекъсната външна политика.“ Въпреки това Калас стана по-малко гласовит глас, откакто избухна скандалът в края на август, лишавайки Киев от един от най-силните му защитници в западните столици.
След това има Словакия. Централноевропейската държава е сред най-големите поддръжници на Украйна в Европа, но изборите на 30 септември може да я превърнат в скептик за една нощ. „Ако имате общество, в което само 40 процента подкрепят доставките на оръжие за Украйна и вашето правителство предлага подкрепа почти на нивото на балтийските страни, това създава обратна реакция“, каза Милан Нич, сътрудник в Германския съвет за международни отношения.
Робърт Фицо, бившият популистки премиер на страната, води кампания на проруска, антиамериканска платформа, която се противопоставя на санкции срещу руски лица и по-нататъшни доставки на оръжие за Киев. Той е на път да спечели изборите, според анкетата на POLITICO. Победа на Фицо би дала на унгарския премиер Виктор Орбан – един от най-големите европейски скептици на Киев – съюзник на европейската сцена. Ако неговата партия получи достатъчно подкрепа, за да бъде част от правителството, както Фицо каза пред Асошиейтед прес по-рано този месец, „няма да изпращаме повече оръжия или боеприпаси в Украйна“.
Разбира се, Украйна все още има много силни поддръжници в Европа. Литва, Латвия, Румъния, Швеция, Финландия и други остават силно ангажирани, а френският президент Еманюел Макрон наскоро силно застана зад Киев. Някои анализатори също омаловажават значението на ролята на Полша и Словакия в момента, като посочват, че в арсеналите на страните не са останали много оръжия за доставка. Киев засега изглежда спокоен. Говорейки на пресконференция след събитие в Брюксел миналия петък, вицепремиерът на Украйна по въпросите на европейската интеграция Олга Стефанишина омаловажи напрежението между Киев и някои от неговите бивши приятели: „Ние имаме силен ангажимент и политическо потвърждение, че нито един от политическите процеси не ще повлияе на текущата подкрепа“, каза тя.
Трудно е обаче да си представим, Путин не потрива ръце и не гледа. /БГНЕС
