1971 г. е времето, когато американското посолство в София е наричано от властта, съвсем официално, „гнездото на осите“. Това е и времето, когато комунизмът е силен, защото до този момент е харчил от така наречения „златен български лев“ от преди водевилната дата 9 септември 1944 г. След 1971 г. комунистическата система в България започва да „слиза“ надолу, защото парите намаляват. Няма от къде да се харчат готови пари, а „големият брат“ СССР също е в криза и не може да помага активно, така, че да бъде съхранен стандартът на живот от времето на същия този „златен български лев“. Георги и Елена са обикновени българи, живеещи в София, които заминават за Америка при сестрата на Георги - Флоранс (Цветанка). Те остават там почти единадесет месеца през същата 1971 г. Малко преди да си заминат и да се завърнат отново в сивия свят на комунизма, Елена участва в радиоигра на KNX-FM. За съжаление историята не е запомнила подробности около нея, какво е представлявала, как е била организирана, но все пак е ясно, че наградният фонд е включвал уикенд ваканция за двама в тогавашния хотел „Le Baron Hotel“ в Сан Диего. В края на ноември 1971 г. Елена и Георги се прибират в София. Минава малко време, когато в пощенската си кутия те намират
плик с адрес от Америка
Изненадата им е пълна, когато попадат на съобщение от вицепрезидента на CBS Radio Division и генерален мениджър на KNX & KNX-FM, в което се казва, че Елена е спечелила въпросната уикенд ваканция. На първо място, семейството е учудено как така властите, които по това време тотално цензурират пощите, са допуснали това писмо да достигне до Елена! След това те започват да се шегуват, че явно, щом е спечелила, трябва да се възползват от това! Шегуват се, защото много добре знаят, че трябва отново да минат почти през „Ада“, за да ги пуснат родните служби за сигурност отново да отидат в Америка, при това само седмици след като са се завърнали от там. Георги и Елена не си правят илюзии. Те са наясно, че
няма да се възползват от наградата
но са приятно изненадани от факта, че това радио ги намира буквално на другия край на света, за да им даде една честно спечелена награда. Може би това би била една добра реклама на самото радио, ако все пак българското семейство се беше възползвало от въпросната награда. Може би това е било водещото в онези години, но така или иначе, съобщението от Америка за печалбата на Елена достига до нея, при това в далечната 1971 г. или може би в началото на 1972 г. Писмото носи клеймо с подпис още от май 1971 г., но все пак то „намира“ своя адресат чак в Европа... в България!
Комичното е това, че днес може да ни изглежда странно, че Елена не се е възползвала от наградата си, но тогава това е било напълно невъзможно поради идеологическите специфики на историческото време. Едно обикновено българско семейство е свободно, напълно свободно, за цели единадесет месеца, но в Америка, в момента, в който прекрачват „желязната завеса“, те отново спират да са свободни! Едно съобщение обаче, от някакво радио, някъде из Америка, успява да „пробие“ „желязната завеса“ и напомня на това българско семейство
за свободата, която то е имало
само преди няколко седмици! Това съобщение напомня, че има и друг свят, нормален свят, в който човек може да пътува свободно, да се изразява свободно и да живее свободно. Георги, който дълги години работи в службата на архивите в София, по инерция запазва съобщението от американското радио и благодарение на това днес ние можем да го видим. Историята на този вече исторически документ е интересна със своята абсурдност. Както почти всичко в онова време, така и тази история разказва една безспорна „бивалица“ като абсолютна „небивалица“. Тези истории трябва да бъдат разказвани не само по веднъж, защото именно те ни напомнят, че е имало и друго време, когато нормалните неща са били напълно ненормални и ненормалните неща са били напълно нормални! Тези истории имат социално-терапевтичен ефект - да ни държат будни за опасностите, които историята ни поднася през определени периоди от време, дори и днес, или именно днес...!
