Американецът Антъни Робълс постави рекорд на Гинес, като успя да направи 23 набирания на лост за една минута с 36-килограмова раница на гърба, предаде ЮПИ. Рекордьорът по рождение е без един крак, десния. Той направи своето постижение в град Финикс. Робълс се запалил по спорта, когато попаднал в отбора по борба в гимназията, в която учел. Впоследствие станал двукратен шампион по борба на щата Аризона и национален шампион на САЩ сред средношколците. С постижението си рекордьорът насърчава набирането на средства за военните ветерани с увреждания. „Научих, че никога не можеш да позволиш на обстоятелствата да определят кой си или на какво си способен. Избрах да не позволя раждането ми с липсващ крак да ме задържа в живота, което е причината, поради която постоянно търся нови предизвикателства за себе си. " Първото предизвикателство за Антъни започва, когато той е на 14 години и решава да се занимава с борба в средното училище. Той трябвало да измисли начин да имитира движенията и маневрите на своите съотборници и противници без използване на единия си крак. Това била ситуация, която изисквала много търпение и постоянство от Антъни в много млада възраст. Въпреки че през последния сезон той завършва на последно място в градския турнир, амбициозният спортист взема това като урок, за да се развива. „След този първи сезон всъщност си поставих лична цел да стана най-добрият борец в щата Аризона. Бях благословен с няколко страхотни треньори и съотборници, които отделиха допълнително време, за да ми помогнат, така че до края на гимназията бях двукратен щатски шампион в Аризона и национален шампион в гимназията.“ В крайна сметка Антъни продължава с борбата в колежа и печели множество първенства. Години по-късно той ще използва наученото, за да постигне първият си рекорд на Гинес в името на добра кауза. „Най-добрата част от моя опит за рекорд беше възможността да се отдам на лична амбиция в подкрепа на DAV и в чест на мъжете и жените, които служат или са служили смело в армията на Съединените щати пред хиляди фенове на NASCAR преди състезание. Атмосферата беше абсолютно невероятна. Най-лошата част беше 30 секунди от моя опит, когато мускулите ми започнаха да се уморяват и да се ударят в стената! Феновете, които ме поздравяваха, наистина ми помогнаха да ми дам допълнителния адреналин, за да завърша силно, едва успях да движа ръцете си, когато приключих!“