Иво Сиромахов
В мразовитата февруарска нощ 147 души със завързани ръце стоят в Централните софийски гробища и се взират в една дълбока яма. Тези 147 българи са елитът на обществото – тримата регенти на Н.В. Цар Симеон, 67 народни представители, 47 генерали и висши офицери, 8 съветници на Цар Борис III и 22 министри от последните правителства на България. Всички те са осъдени на смърт от така наречения Народен съд. И смирено чакат разстрела.
Зад тях са строени милиционери под командването на изверга Лев Главинчев. След разстрела той ще свали ботушите от трупа на княз Кирил и ще ги обуе, за да обикаля с тях софийските улици.
Главинчев се доближава до един от осъдените и изръмжава:
- Ти нали беше доктор? Ще те разстреляме последен, за да установиш смъртта на всеки един от осъдените.
И изстрелите раздират злокобния мрак
Лекарят, който ще потвърди смъртта на най-изтъкнатите синове на Третото Българско царство, е професор Александър Станишев.
Той е роден през 1886 г. в Кукуш. Завършва Солунската мъжка гимназия, след което записва медицина в Мюнхенския университет. От 1910-1912 е доброволен асистент, специализира в Лозана, Берн и Линдау. В трите войни за национално обединение, Станишев е военен хирург в полеви болници. За заслугите си е удостоен с орден „Свети Александър“.
От 1920 година е редовен доцент в Катедрата по клинична хирургия на Медицинския факултет в Софийския университет, от 1927 е редовен професор в същата катедра. Основател е и пръв директор на Хирургическата клиника в София. Декан е на Медицинския факултет на Софийския университет (1930 – 1931, 1937 – 1938), а през 1938 – 1939 е избран за ректор на Софийския университет.
Професор Александър Станишев никога не чете лекциите си. Освен блестящ лекар, той е и
виртуозен оратор
Харизмата му е толкова силна, че аудиториите му винаги са пълни.
Цяла Европа цени постиженията на българския хирург. Избран е за член, а по-късно и за подпредседател на Международната хирургическа академия в Женева. Дописен член е на Немската академия в Мюнхен и на Немското хирургично дружество. Почетен доктор на университетите в Хамбург, Берлин и Варшава. Автор е на повече от 50 научни труда в областта на хирургията. Негови ученици стават светила в най-добрите хирургични клиники на Европа.
На 1 юни 1944 професор Александър Станишев оглавява министерството на народното здраве в правителството на Иван Багрянов. Той заема министерския пост само три месеца, но това е достатъчна причина за комунистите да го изправят пред Народния съд. В дните след деветосептемврийския преврат негови колеги от университета в Хамбург му предлагат да замине за Германия със семейството си. Александър Станишев отказва с думите
„Нищо лошо не съм направил и искам да остана тук“
Народният съд го осъжда на смърт. Разстрелян е един от най-светлите умове на епохата.
Днес Хирургичната клиника на Александровската болница носи неговото име. А авторитетното научно списание International Journal of Surgery and Medicine (IJSM) учредява през 2018 г. наградата Prof. Alexander Stanischeff за най-добра публикация.
Ако си задавате въпроса защо днес България няма елит, отговорът е там – в онази мразовита нощ на 1 февруари 1945, когато цветът на нацията пада завинаги в черната яма на Централните софийски гробища.
