„Всеки, като ме види, казва: „Ти на тая възраст къде си тръгнал да покоряваш върхове, при това - с изкуствено коляно“, пали се Павел. „Като ти кажат „Не можеш да го направиш“, се мотивираш още по-силно да го направиш. Да докажеш на другите и най-вече на себе си, че все още можеш“, допълва Албена. Двамата не приемат да ги наричат „баба и дядо“. „Така могат да ни казват само внуците“, смеят се те.
Албена и Павел Благеви не просто „могат“ днес, на по 67. Всяка година те поставят нови и нови предизвикателства пред себе си. През 2021-ва покориха най-високия връх в Африка - Килиманджаро - 5895 м, на 65 години. През 2022-ра изминаха най-дългия маршрут на поклонническия път Ел Камино - 779 км, на 66 години.
Това лято те прекосиха България надлъж, от запад до изток, като изминаха маршрута „Ком - Емине“ - 650 км. Сами, без водач, по хълмове, върхове и чукари, в дъжд, мъгла, вятър, студ, понякога изтощени и гладни, спали под открито небе. На 67 години.
„Когато ти ни нарече в BG VOICE „сървайвъри“, за първи път прочетохме това определение за себе си",
казва Албена. - Но знаеш ли, след като се върнахме от трекинга „Ком - Емине“, се чувстваме точно като сървайвъри... Заслужихме си името, което ти ни даде.“
Албена и Павел Благеви от Солт Лейк Сити, щата Юта, категорично не желаят да се примирят с тихия, безметежен и скучен живот на пенсионери. Прекарват половината от годината в България, не се уморяват да обикалят по всички красиви и интересни места. Постовете им от новите им открития в Родината се следят от хиляди техни почитатели в социалните мрежи.
Да прелетиш над 10 хиляди километра над океана, за да покажеш на сънародниците си, живеещи в България, колко красива е Родината... Двамата никога не са приемали това като мисия. Но откакто покориха Килиманджаро, те са истински вдъхновители за връстниците си в България и по света, решили, че след 60 животът едва ли не свършва. Вдъхновяват и по-младите си сънародници да се вдигнат от дивана пред телевизора и да живеят по-динамично.
При тазгодишното си пребиваване в Родината, двамата не планират маршрута „Ком - Емине“. Само са си го набелязали, но тяхна позната ги амбицира да го направят. Тръгват на 27 юни. На втория ден обаче водачката им отпада поради контузия. Другите в групата от общо 7 човека се отказват - накъде без водач из Балкана. Албена и Павел обаче решават да продължат. Сами. Макар да са наясно, че това е голяма авантюра.
„Много българи и тук, в Родината не знаят, че „Ком - Емине“ е известен европейски маршрут - Е3: Атлантически океан - Карпати - Стара планина - Черно море“, обясняват двамата. „Някои дори го наричат „българското Камино“, макар че не е поклоннически път“, добавя Павел.
„За някои хора в Родината ние все едно идваме от Америка, за да открием България за българите тук. А ние откриваме България за себе си, защото преди имахме малки деца и нямахме много възможности. Но сега вече и време имаме, и сили“, добавя Албена.
Маршрутът е популяризиран за пръв път от Иван Вазов и Алеко Константинов. Преждевременната смърт на Щастливеца му попречва да осъществи мечтата си да премине по билото на Стара Планина. „Трите части на Балкана са с различна красота - казва Албена. - Павел по едно време вика: „Не мога да повярвам, че съм в България. Големи красоти!“.
Тръгват от Берковица до хижа Ком, където нощуват и на сутринта е официалният старт, като се качва връх Ком - 2016 м. От там се вземат 2 камъчета и се носят по целия път. Едното се хвърля на края на маршрута - в морето на нос Емине, другото остава за спомен.
За 23 дни изминават средно по 28 км на ден, понякога и повече. А има хижи, разстоянието между които е почти 50 км и стане ли тъмно, трябва да спрат. По пътя покоряват без проблем първенеца на Стара планина - връх Ботев, 2376 м. Изкачват и втория най-висок връх в Стара планина - Вежен, 2198 м, и Мургаш - 1687 м. „Връх Ботев сме го качвали и преди това, така че имахме тренинг“, казват те.
Прочети още
„Най-големият проблем не беше ходенето, а да не изгубиш маркировката и да не знаеш накъде отиваш. Нямахме джипиес, защото мислехме, че ще имаме водач. А водачите са със сателитна връзка“, казва Павел. Двамата често няма къде да заредят телефоните си, или пък нямат обхват, за да се ориентират по едно приложение къде се намират.
Маршрутът не е добре маркиран. Никъде по табелите не пише какво е разстоянието до следващия обект. Често се е налагало двамата да се връщат и да изминават километри, за да тръгнат в правилната посока. Хижите по пътя са във вида, в който са останали от соца. Условията са мизерни, на повечето места няма топла вода, не могат да изперат дрехите си. Почти през цялото време живеят като отшелници.
„От всяка хижа молехме да се обадят на другата, че пристигаме, защото нямахме покритие на телефоните. Не носехме и външно зарядно - батерия, защото разчитахме, че водачът ни ще има връзка. На някои места хижарите казваха, че за двама човека няма да отворят хижата“, споделя Павел.
Два пъти са принудени да спят по средата на пътя, на полянка в гората, под открито небе - без палатка, спален чувал и шалте. „Не взехме такива неща, защото нали разчитахме, че ще спим по хижите, а и още от Килиманджаро знаем, че багажът в раницата не трябва да тежи повече от 10% от теглото ти. Носехме дрехи, малко храна за през деня и вода - казва Албена. - Стане ли тъмно, падаш изтощен и заспиваш. Събуждаш се в 1 и половина през нощта, замръзнал, и обличаш всичките дрехи, за да се стоплиш...“
„Казваха ни, че Ел Камино било „разходка на лелки в парка“ в сравнение с „Ком - Емине“, смее се Павел. И наистина така се оказва. Един от най-тежките преходи е от хижа Чумерна до Котел - 56 км. Не успяват да стигнат до Котел.
„В 9 часа вечерта спряхме на полянка в горичката. И Павел вика, ами ако дойдат диви животни да търсят храна. А ние нямахме и храна, бяхме я изяли, носехме малко, колкото за из път. Не ни изядоха вълците, не срещнахме вълци, само кози и елени под връх Ботев“, разказва Албена.
Нощите под открито небе ги сплотяват още повече. „Албена ми казваше: „Гушни ме по-близко, че ще умра от студ!“ И така спяхме, гушнати един в друг“, смее се Павел. На 13 юли имат годишнина от сватбата, отбелязват я, вместо на ресторант, сами в Балкана, хванати ръка за ръка.
Двамата няма да забравят стопанката на хижа с „култовото“ име „Партизанска песен“ около Габрово. „Жената усмихната, приветлива. Стая за двама, с баня и дори с вана вътре, хавлиени кърпи. Изпраха и изсушиха дрехите ни, топла вечеря и закуска - пълен лукс“, казва Албена.
Цялото „удоволствие“ по мизерните хижи и къщите за гости в малките градчета по пътя им струва за нощувка и храна около 120 лв. на ден за двамата - повече, отколкото са давали в Испания, по маршрута Ел Камино, при много по-добри условия. „Нищо, важното е, че осъществихме и тази своя мечта. Отново предизвикахме себе си и адреналинът беше висок“, казват те. Непрекъснато доказват на себе си, а и на околните, че ЕГН-то е само една цифра.
Двамата все повече се задържат в България. „Тук е по-интересно, отколкото в Солт Лейк Сити. Ето, разходил си се и има с кого да споделиш - приятели, роднини. А в Щатите всеки се затворил в себе си“, казва Павел. „Не го правим някой да ни ръкопляска, а ние да ръкопляскаме на себе си, че си доказваме, че можем“, допълва Албена.
Много върхове в кариерата си са имали двамата за 33-те години в Америка (за което BG VOICE разказа на 22 октомври 2021 г. Имат 7 регистрирани US патента, включване на Албена в „Алеята на славата“ на огромна корпорация; един 48-годишен щастлив брак, две прекрасни дъщери, трима внуци...
„Ние си извървяхме „американското Камино“ - кариерата, наградите, дом си построихме... Пенсионирахме се и си казахме: „А сега накъде?“ Не може да си седиш вкъщи. Децата си имат свой живот, внуците вече са големи. Когато приключиш с работата, средата ти се променя и се чувствахме чоглаво. В София е много добре, купихме си апартаментче, но не се заседяваме много в него.
Обикаляме из България. Животът трябва да се живее...“
Засега не предприемат по-смели мерки - да се пренесат изцяло в Родината. Мило им е за децата и внуците, които остават в Америка, но с удоволствие им гостуват в България. След завръщането от Ком - Емине на 19 юли те посрещат скъпи гости - семейството на дъщеря им, американският зет и тримата внуци - Сам, Пол и Матю.
На 7 август са отпразнували 15-тия рожден ден на Сам и Пол, родени на 29 юли, и на Матю, който е на 13 години. „Прекарахме прекрасно. Според децата това е един от най-скъпите моменти от пребиваването им България“, споделят двамата.
