„Ти акъл имаш ли? Къде си тръгнал да покоряваш Килиманджаро?! Живей си живота“ - така ни казваха някои познати“, смее се Павел. Двамата с Албена звучат свежо, по младежки разпалено и вдъхновено в 9 часа сутринта от Солт Лейк Сити. Много върхове в кариерата си са имали Албена и Павел Благеви преди това. Успешна кариера, общо 7 регистрирани патента, включване на Албена в „Алеята на славата“ на огромна корпорация.

Освен това - 46-годишен щастлив семеен живот, две прекрасни дъщери, трима внуци. Но сякаш не са си давали сметка, че да изкачиш Килиманджаро на почти 65 години си е един своеобразен връх в живота им, победа на волята над физиката, страховете и комплексите. Тя е родена във Варна, много малко е живяла там и родителите й се преместват в София, когато е на 2 години. На 7 години губи майка си при катастрофа, идва мащеха, двете така и не свикват да живеят добре заедно.

Албена от малка е научена да се справя сама. Отлична ученичка, комсомолски секретар. „Не чакам да ми се случи нещо хубаво, полагам много усилия“, казва тя пред BG VOICE. Докато учи в 7-ма софийска гимназия, среща любовта на живота си - Павел. В един момент

двамата се влюбват

 и в XI клас вече „си ходят сериозно“. В София Албена завършва ХТИ, става инженер-химик и започва работа, която много си харесва. По това време двамата с Павел вече са семейство, имат си две дъщери - Деница и Вера.

Той е роден в София, единствено дете в семейството, отглеждан е от баба си, има щастливо детство. Докато учи в 7-ма гимназия, тренира джудо в ЦСКА, учи и в спортна школа. След казармата следва в Лесотехническия университет, състезател е на „Академик“ по джудо.

Павел завършва Лесотехническия университет като инженер по вътрешна архитектура и мебелно производство и започва работа в завод „Фурнир“ на гара Пионер. Минава през всички позиции - началник на работилница, на парова централа, на цех... „Чувствах се добре, но човек понякога стига до един таван и би искал повече да постигне“, казва Павел. През това време амбициозната Албена гради кариера в химическата секция на Централен институт по изчислителна техника (ЦИИТ). Работи и защитава докторска дисертация. В един момент, след 10 години работа, двамата осъзнават, че са заникъде с двете си заплати като инженери и с двете си деца. И двамата вече са загубили майките си, няма кой да им помага в отглеждането на децата. Няма и за кого толкова да се притесняват, ако емигрират.

Когато заминават за Щатите през 1990 г., двамата са на по 33 години, дъщеря им Деница е на 12, Вера на 10. Първоначално пристигат в Айдахо, там остават 2-3 дена при приятели. Друг приятел, живеещ в чужбина,

им изпраща 1000 долара

с които успяват да се настанят в Сиатъл. В началото се издържат с нископлатена работа. Павел боядисва къщи и учи английски, а Албена гледа децата. След 6 месеца тя получава предложение за работа в Минесота от „3М“ - една от водещите компании в света за производство на лепила. И отново всички се преместват, този път в Минесота. Отсядат в Twin Cities, или градовете близнаци - Сейнт Пол, столицата на щата, където е централата на компанията, и Минеаполис.

Албена, която владее английски, получава предложение за работа точно по нейната специалност. В ЦИИТ в София тя е в отдела за магнитни частици за записи на носители като дискове, ленти. „3М“ тогава прави касетки за видео VHS, след това магнитните частици се използват за запис на данни.

Семейството живее в предградие на Сейнт Пол и с инженерната заплата на Албена се издържат нормално. Тогава, през 90-те години, в САЩ няма много жени инженери, камо ли на ръководни длъжности. Въпреки това кариерата на Албена се развива много бързо и от индивидуален специалист става ръководител на екип. В продължение на 2 години тя ходи всяка година на курсове и се явява на изпити, като защитава магистратура за мениджмънт на проекти във Вашингтонския университет. Междувременно, през 1996 г., 3 големи дивизии се отделят в нова компания - „Имейшън“ - и тя е в нея. Разработва най-различни проекти, в началото повече свързани с нейната специалност - химията, но колкото по-нагоре отива, е повече мениджър, отколкото инженер-химик.

Последният й проект в „Имейшън“ е за слушалки за музика под бранда TDK. Компанията фалира и й предлагат отново работа в „3М“. 

Последните 5-6 години там ръководи един огромен проект на стойност повече от 20 милиона долара, с тийм от 100 човека от 3 континента - Америка, Европа и Азия.

Създават оптически чисто лепило

 с много специални свойства - за залепване на смартфоните. Подходящо е и за „Самсунг“, и за „Айфон“. Това лепило, чудо на инженерната и изобретателска мисъл, позволява светлината да преминава през него много по-лесно в смартфона, батерията да държи по-дълго и цветовете на екрана да са по-наситени. Трябва хем да залепва здраво, хем да остава прозрачно и всичко да се вижда. За този проект българката Албена Благева получава специалната награда на компанията и е включена в „Алеята на славата“. Тя е една от 8-те личности с най-голям принос в цялата над 100-годишна история на компанията.

Има 4 регистрирани US патента за изобретения. При Павел кариерата тръгва по-трудно. Тогава в САЩ специалистите по вътрешен дизайн и мебели вече работят на компютри, а българският инженер няма този опит. Той ходи доброволно да работи в университета на Минесота, за да види техните проекти - правене на плочи от дървесни частици. Намира си работа в компанията на Албена като лаборант в отдела за химикали за гасене на пожар. Пак сложна и важна технология, използват ги военните кораби, самолети, нефтохранилища. В работата си по този продукт Павел има 3 регистрирани US патента. В този период двете им деца вече учат в колеж, той има повече свободно време и по съвет на шефа си решава да учи химия в колежа „Оксбург“. Става инженер-химик и започва да работи пак за лепило, като Албена, но за една зелена технология.

Това иновационно еколепило включва в състава си не петролни продукти, а екстракти от растения. Тази също революционна иновация се използва в цял свят за блокчетата с лепящи листчета, които всеки служител в офис и всеки човек вкъщи си залепва със задачите за деня. Кариерата и на двама им върви повече от добре и се чудят дали да се пенсионират, но го правят през 2018 г.

Гордеят се с децата си - Деница завършва биомеханично инженерство в „Йейл“, после

медицина в Нюйоркския университет

и специализира пулмология в „Харвард“. Вера учи в „Уортън“, университета на Пенсилвания - най-доброто бизнес училище. Деница със семейството си живее в Солт Лейк Сити и те решават също да се преместят там, за да виждат по-често тримата си внука.

Купуват си хубава къща близо до децата, ремонтират я и си представят как ще гледат внуците. В Юта обаче разбират, че децата им са добре устроени, има гледачка за внуците и не им е нужна помощ. Леко разочаровани, Албена и Павел решават най-после да престанат да мислят за децата и да живеят свой собствен живот.

Павел в един момент стига 140 кг и през 2020 г. двамата се включват в едномесечен курс на гладолечение в клиниката на д-р Емилова във Варна.

Курсът е успешен, той сваля 16 кг, двамата се чувстват прекрасно и в началото на тази година повтарят едномесечното лечение при д-р Емилова. За една година - от 2020-а до 2021 г. - Павел сваля общо 50 кг, като двамата и в Щатите следват предписаната им програма. Албена и Павел се чувстват свежи, подмладени, с огромен прилив на енергия.

Така ги сварва предложението на приятелско семейство, българи от САЩ, да покорят Килиманджаро. Не се колебаят дълго... Повече вижте във видеото!