Голяма част от афганистанците се молят 5 пъти дневно, както повелява Коранът. И това не е наложено от режима на талибаните, а е част от искрената им вяра или може би е страхът от мнението на околните.
Лили Попова
в. "Труд", специално за BG VOICE
Често ми задават въпроса ще се оправят ли нещата в Афганистан, или е безнадеждно. Аз, разбира се, не мога да отговоря най-малкото защото питащите под "оправяне" обикновено си представят едно, а за афганистанци "оправянето" има по-други измерения - запазване на традициите, основна роля на религията в обществото, както и мир, сигурност, работа...
Повечето афганистанци - независимо дали симпатизират на талибаните - не харесват американците и чужденците.
Защото те не ги разбират, не приемат начина им на живот и се опитват да им наложат правила и модели, които са им далечни, чужди, даже обидни...
Сигурно помните гневните протестни демонстрации в Афганистан, защото някой някъде в САЩ изгорил копие на Корана...
Социологическа агенция в Кабул получи проект да изследва религиозните вярвания и практики (изследването се прави в много страни), но въпросникът бе силно критикуван от местните служители. Ако попитате някого дали е добре дъщеря му да се ожени за християнин, рискувате да получите шамар дори в либералния Кабул, казаха те. Същото, а и нещо по-лошо, може да се случи на интервюиращия, ако зададе въпросите дали е морално/неморално да се прави секс преди брака, за алкохола, проституцията, хомосексуализма и правото на жените да се развеждат със съпрузите си. Да не говорим за въпроса
дали анкетираният е мюсюлманин
и вярва ли в Аллах и пророка Мохамед! Абсолютна обида е да го зададеш в Афганистан!
Показателно е, че дори образовани млади хора, които работят в чужди организации, говорят английски, активно сърфират в интернет и получават доста високи заплати (в Кабул има огромно търсене на образовани хора и те се пазарят до последно за още по-високо заплащане), критикуват американците и техните съюзници. Дори аргументът, че без американците сигурно и до днес талибаните щяха да са на власт с всичките си човеконенавистни порядки, не минава. И изреждат: цивилните жертви от военните акции са стотици; въпреки протестите и настояванията от страна на правителството американците така и не се отказаха от нощните акции, при които нахълтват в домовете на хората и претърсват всичко, виждат жените и момичетата; животът на хората не е станал по-добър - въпреки изхарчените пари за различни проекти няма истинска промяна в живота им, даже става все по-зле!
"Виж, аз не мразя американския народ, а военните им. Имам приятели американци - чудесни хора. Но например веднъж, докато пътувах към Логар, американски конвои бяха спрели движението заради нещо. Един от войниците се изпика на пътя, пред очите на всички! А в колите имаше жени, деца! Човекът, седящ до мен, се ядоса много и каза, че ако има оръжие в този момент, тутакси ще отиде да го застреля!", разказва ми един от редакторите.
Пикаенето на пътя е най-малкият проблем, макар че той има връзка с обидния факт, че американците оставят впечатлението, че се разпореждат както си искат с всичко в държавата, което хич не се харесва на гордите обитатели на земите край Хиндукуш. Веднъж се оплаках, че
не съм могла да спя от изтребителите
летящи над Кабул, които, оказа се, кръжат само защото вицепрезидентът Джо Байдън кацал, а един колега много сериозно ми каза: "А представяш ли си какво е на всички жени и деца, които слушат това всяка нощ!"
Песимизмът е резултат от липсата на "бърза и несимволична промяна" в живота на повечето хора. През 2003-2004 г. имаше вяра, че животът ще стане по-добър и че най-после ще дойде мирът.
Сега, макар и немалко от афганистанците наистина да живеят по-добре, очакванията са по-скоро песимистични. Особено за 2014 г., когато се очертава чуждите войски да напуснат страната. А междувременно партизанската война става все по-яростна.
Тоест отношението към чужденците е двояко - не ги харесваме, но без тях ще е по-зле... Битува и схващането, че самите чужденци не са се загрижили особено за обикновените афганистанци, а за собствените си интереси...
Афганистанците (както и много от българите всъщност) смятат, че правителството е длъжно да им реши всички проблеми. Но не харесват правителството си, разбира се - за това допринася и огромната корупция на всички нива. Широко разпространено е мнението, че хората във властта мислят за собствените си джобове, а не за благото на народа. И раздават проекти на близки до властта фирми, които крадат повечето от парите и вършат работата не както трябва... Познато, нали?
Наскоро АП съобщи, че след като прегледали стотици контракти в Афганистан, американските военни изчислили, че 360 млн. долара от данъците на американците са преминали в ръцете на тези, срещу които
вече десетилетие САЩ воюва
- талибаните, престъпни групи и влиятелни фигури, свързани и с двете...
Защо стратегията за "спечелване на сърцата и умовете" не сработи, поне не надлъж и нашир? Моето лично усещане е, че сме твърде различни, често не разбираме мотивацията си, колкото и да се опитваме, и това автоматично ни прави подозрителни един към друг. (Изключвам корупционните схеми, те действат еднакво във всички точки на света.)
Афганистанското общество е изключително фрагментирано по етнически, езиков и племенен признак. В огромното си мнозинство то е традиционно и патриархално. В семействата родителите са господари на децата, мъжът - на жената или жените си, бащата патриарх - на всички в къщата - жените си, синовете, снахите, неомъжените дъщери, внуците и правнуците... Неговата дума по правило е закон - кой син да отиде на гурбет в чужбина, кой къде да работи, кой ще учи и кой ще копае на нивата, кой за кого ще се ожени или омъжи...
По традиция голяма част от младите се женят за собствените си първи братовчеди - така всички остават в по-широката фамилия. Женитбите "по-любов" (т.е. младите са се срещнали я в офис, я в университета и са се харесали) са редки и обикновено в големите градове и сред образованите семейства. Дори и да са пълнолетни,
ако двама млади избягат без сватба
ще бъдат арестувани... А извънбрачният секс също е престъпление.
Горните правила са особено силни в племенните пущунски райони. Таджиките, които говорят дари, са като цяло по-либерални, но не много...
Преди да стигнат до установен от държавата съд, споровете отиват и често се решават от местните старейшини - на рода, племето или района... Тоест, преди да бъде гражданинът на Афганистан, всеки жител на тези земи се определя и по племенен, регионален и етнически признак. А враждите, съпътствани от военни сблъсъци, между отделни племена и етноси са вплетени органично в живота по тези земи. Според различни антропологически проучвания над 40 етноса населяват тези земи, а езиците им са над 50... Разбира се, основните са само няколко - пущуни, таджики, узбеки, хазари... Всеки афганистанец обаче се чувства първо член на семейството и племето си, после на района, в който живее, и чак тогава на етноса, а държавата... Тя е някъде на последно място. В този ред се степенуват и приоритетите, заради които биха грабнали оръжията... Обединяващ е ислямът.
Напоследък сред младите е модерно да обсъждат как Афганистан да стане единна държава, в която етническата и племенната принадлежност нямат значение. Дано добрите им намерения се увенчаят с успех...
