Той и тя. Дори приятелите ми афганистанци във Facebook бяха впечатлени от очевадната разлика между мъжа и жената в това семейство, което заснех в един почивен петъчен ден край двореца „Дарул Аман“
Време за обяд е. Готвачът и този път не е изневерил на себе си - менюто е въглехидратна бомба от ориз, боб и хляб. Форозан - млада и хубава репортерка, тръсва глава недоволно и взема бързо решение: "Ще обядваме в женския парк! Хайде, тръгвай с нас!" Нямам нужда от повече кандърми и с другите две репортерки от "Паджхук Афган нюз" Заргуна и Султана окупираме един от служебните ванове към италианския ресторант в единственото обществено място в Кабул, където можеш спокойно да запретнеш поли и ръкави и даже да запалиш цигара, без да се превърнеш в атракция...
Паркът, открит през 2005 г., за мен е доказателство, че има и смислено похарчени донорски пари. Тук, освен да хапнат и да пазаруват спокойно, жените могат да посещават и различни курсове.
На тръгване отговорният редактор Фитри се смее: "А кой поема отговорността, ако отвлекат Лили?" Аз веднага се изпъчвам самоуверено, че поемам сама всякакви отговорности, но дискретно крия кичурите коса под шала и слагам слънчеви очила. Не защото ме е страх от отвличане... Ако не беше толкова горещо в Кабул, сигурно щях
да си сложа бурка
и да се разхождам сама. Но под изкуствената материя трудно можеш да дишаш и да виждаш нещо повече от пръстите на краката си. Да не говорим за снимане...
Ако още си мислите, че бурките са патент на талибаните - не е така. Те са патент на изключително доминираното от мъжете общество от много години насам, талибаните са органична част от това общество. Затова и за много жени бурките са се превърнали в средство за защита точно от мъжете, защита, от която определено имат нужда. Дори по улиците на Кабул (в някои провинции жени трудно могат да се видят) съществата от мъжки пол те зяпат откровено нахално, преценяващо, събличащо, случвало се е да подсвиркват, подвикват и дори да отправят предложения за женитба... На много афганистанки и доста по-лоши неща са се случвали.
Затова първата и безпрецедентна женска демонстрация в Кабул на 14 юли т.г. - почти десетилетие след "прогонването" на талибаните, бе именно срещу обидите и насилието по улиците. Шествието бе организирано (и през Facebook) от "Млади жени за промяна" и събра 50-ина млади момичета и, забележете, момчета. Въпреки скромните си мащаби плакатите и лозунгите на момичетата шокираха много от минувачите по улиците, а широкото медийно отразяване подтикна още жени да разкажат собствения си печален опит... Макар и да не е най-големият проблем на афганистанките, уличното насилие се оказа най-масовият, твърдят момичетата. Те се надяват полицията най-накрая да започне да върши работата си, защото ужасяващата истина е, че негласно всеки мъж, даже и да е полицай, приема, че
жената е виновна
тя е предизвикала каквото и да й се е случило.
Понякога цената на свободата е висока. Няколко месеца по-рано със Султана решихме да пишем за жените шофьорки в Кабул, чийто брой е бутиков - според местния КАТ м.г. едва 160 дами са изкарали книжки. Знаех, че не им е лесно, но дори и аз се изненадах от откровените признания на мъжете, че нарочно им създават проблеми, засичат ги и прочие "шегички", които понякога водят до катастрофи, ранени и убити пешеходци.
27-годишният шофьор на такси Мохамад Сабур казва, че се е забавлявал да тормози жените зад волана, но се отказал от лошия си навик: "Веднъж препречих пътя на шофьорка и тя удари ученик, който бе сериозно ранен. Когато видях момчето, обвинявах себе си многократно." Сабур е на свобода.
За сметка на това 20-годишната Хаджия вече 9 месеца е в затвора, след като таксиджия нарочно препречва пътя й и тя удря и убива 17-годишно момиче.
Всички интервюирани от Султана жени казват, че и пътните полицаи се включват в "закачките". И редовно им подхвърляли, че не били създадени да карат коли...
Проучване на фондация "Томпсън Ройтерс" отпреди няколко месеца заключи, че Афганистан е най-опасната за жени страна в света заради продължаващото насилие, лошото здравеопазване и беднотията.
Аз бих казала, че е най-опасното място за жени и заради афганистанските мъже, мнозина от които тотално бъркат исляма с ограничаващите местни традиции.
Жените масово са неграмотни
и не знаят какво пише в Корана. А мъжете... У мнозина битува ужасно примитивното и обидно схващане, че ако мъж и жена останат насаме, непременно ще има секс, защото жените са някакви сексуални хищници изкусителки. И затова пазят жените си всячески - съсед на офис в Кабул, където работи чужденец, дойде да го помоли да не излиза на балкона на кабинета си, защото оттам се виждал дворът му, където жена му понякога излизала...
Трудно мога да преброя колко пъти съм спорила по темата с традициите, човешките права и исляма. Например с най-елементарния аргумент, че аз не бих била жива, ако трябваше да родя близнаците си в Афганистан без... лекарска помощ и тримата щяхме да сме при Аллах. Много мъже обаче не биха допуснали жена им да роди в клиника, ако няма жени лекари, което е масовият случай...
Афганистан е на едно от първите места по смъртност на родилки и новородени. А когато майката умре, бащата е принуден да се ожени отново. Това, освен че струва много - тук сумите, които се плащат за булки, понякога са космически - води и до раждането на още няколко гърла за хранене и грижи.
Докато преглеждах биографиите на депутатите в афганистанския парламент (все влиятелни и сравнително образовани хора), установих, че мъжете на около 50 г. масово имат по около 7-10 деца. Тези с по две жени - над 10. Имаше и рекордьор с 15 дъщери и 15 синове - не беше уточнено от колко жени са.
Изчисленията са, че всяка афганистанка ражда по 6,6 деца. Въпреки плахите опити на властите да обясняват, че
трябва да се намали раждаемостта
(прирастът е най-големият в Азия), общоприето е схващането, че колкото повече деца имаш, толкова по-влиятелен си и с повече гаранции за бъдещето.
Социологическа агенция се опитваше да направи проучване за използването на контрацептиви в една от провинциите. Още докато четяха въпросника, жените в агенцията в Кабул категорично отсякоха: "Ако интервюиращ попита афганистански мъж за жена му или за използването на контрацептиви/методи за семейно планиране, интервюиращият ще срещне много остра реакция от респондента." Точка.
Заради очерк за побоя над деца трябваше да обяснявам дълго, че разбирам защо една преуморена майка ще шамароса някое от десетте (аз съм на ръба често само с две), но и че полицията трябва да бъде сред източниците на информация за случаи на тежки травми - детето е точно толкова гражданин с права, колкото са майка му и баща му, то не е тяхна собственост... Отговорът от полицията бе, че това са "семейни дела".
За разлика от Иран и Саудитска Арабия, където
има нравствена полиция
и разни писани правила за поведението на жените, в Афганистан те де юре би трябвало да са свободни хора, конституцията им гарантира много права. Даже има закон от 2009 г. за изкореняване на насилието срещу жени...
Нарочно не ви занимавам с отрязания нос на Биби Айша, чиято снимка от корицата на сп. "Тайм" обиколи света. Нито със случаите на убийства "на честта", женитбите на невръстни девойчета, даването им в откуп заради неплатени дългове или престъпления, извършени от братята им, присъдите заради "нерегламентирани сексуални отношения" и т.н. Тези истории пълнят медиите.
Затова са ми по-интересни историите на средностатистическите афганистанци и ролята на семейството в обществото - то е, което решава ще учи ли, докога и къде момичето (не една и две девойки са заминали сами за САЩ със стипендии "Фулбрайт" например), дали ще носи ластични дънки тип цигара под туниката, едва покриваща ханша й, или няма да си покаже носа от дома сама след първата менструация... Слава Богу, има все повече прекрасни и умни жени, които неминуемо ще променят съдбата на посестримите си.
