Танкове, всеки един от които е оценен на по 1 млн. Евро, изчезват от България. Сред тях е „Царицата“ – машина, подарена лично от Адолф Хитлер на царица Йоанна, майката на Симеон Сакскобургготски. За кражбата на танковете, вкопани по границата с Турция още от времето на Студената война, стана ясно в края на 2007 година, а след дълъг процес подсъдимите бяха оправдани. Делото се водеше за два танка, в папките по него обаче се виждат интересни показания. „Случило се е това, че някой не знае колко танка му се водят, колко има налице, от колко години ги е оставил и колко време не ги е търсил“, заявява свидетел, на когото дори инициалите са засекретени, тъй като
става въпрос за военни тайни
До този момент, независимо дали са били ценни или не, Военното министерство не е разполагало с конкретни данни какви и колко на брой са танковете по границата ни, което спомага и за оправдателните присъди. От извършена инвентаризация от комисия от поделението в Ямбол през 2008 година, където тези танкове били зачислени, става ясно, че танко-огневите точки на полосата Лесово-Горска поляна-кантон Босна, са с
окрадени елементи от машините
В ревизионния протокол е посочено, че въпросните „Панцер"-и са с липсващи противооткатни устройства, насочващи механизми, седалки и люкове. Тогава е установена и изцяло липсата на един „Майбах“ (вероятно „Царицата“, бел. авт.), от който е останало само дъното. На друга от машините, която била в близост до с. Желязково, е установена кражбата на оръдие. Липсата на оръдие била установена и на други от „бронираните войници“ - в повечето случаи то било отрязано от купола, като версията е, че те са предавани за скрап. Именно при проверката на тази комисия е установена подготовката за кражба на същата такава машина – 75-милиметрово оръдие ТО САУ Т-3, от който вид е и „Царицата“.
В протеста си от прокуратурата опитват отново да обяснят схемата - българинът и двамата германци са успели вече да изнесат един танк зад граница, като
германците се върнали за още реликви
Въпреки че за първата кражба няма доказателства, то за втората има неоспорими следи, още повече, че тримата били спипани на мястото на кражбата. Военните прокурори посочват, че българският майор е насочвал двамата германци къде и какво могат да разкопаят, а за черната работа били наемани роми. Те обаче не успяват да докажат това по време на процеса. След края на делото всички машини бяха окончателно изровени и минаха на отчет към Националния военноисторически музей. Машините бяха реставрирани в складовете на предприятието „Снабдяване и търговия“ на МО, където преди това се водеха на отчет. Част от тях отидоха в НВИМ. По време на реставрацията им също се породиха съмнения, че те могат да бъдат изнесени като скрап и по-късно препродадени на колекционери.
Прокуратурата осъдена на 100 000 лева заради „Альоша Танкиста“
Държавното обвинение е осъдено да плати 100 000 лева обезщетения на двама от оправданите по делото. След като процесът за танковете приключи след близо 9 години с оправдателни присъди, бившият военен Алексей Петров и германецът Матеус Майер са завели и спечелили дела срещу прокуратурата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Двамата са искали да бъдат обезщетени с по 150 000 лева за претърпените от широко отразявания процес неимуществени вреди, а Петров е претендирал и близо 11 000 лева разноски.
Линията „Крали Марко“ – последният дом на „Панцер-IV“
Освен с неяснотите по обвинението, върху процеса години наред виси и друга въпросителна: ценни ли са всъщност въпросните машини? Това е и другата причина делото да бъде върнато с указания за нова експертиза, която да вземе предвид направените до момента оценки като „се съблюдава и отчете предлагането на такива и подобни изделия както на вътрешния, така и на външния пазар“. Години наред линията „Крали Марко“ е била последен дом за танковете „Панцер-ІV“ на основата на Т-4 със 75 мм оръдие KWK, по-популярни като „Майбах“. Всъщност това са щурмови оръдия на базата на танкове Т-3 и Т-4 с купол на „Майбах“. Според историческите сведения от 1940 година до март 1945 година от тях са произведени 10 529 бройки. Известният още като „Панцер“ танк бил и най-често използваната извън границите на Германия бронирана машина, като в България е имало 55 от тях, във Финландия – 59, Унгария – 40, Румъния – 120, Италия – 5, и Испания – 10, пише offnews. След искането от германска страна за оценка на машините, общо пет комисии правят оценки. Военни експерти оценяват остатъците от машините като реликви. Въпреки това официално наложеното становище е, че машините са просто купчина скрап. Тогава се появява и тезата, че се оказва натиск тези машини да бъдат обезценени, предадени за скрап, а от там, чрез съответната комисиона, да отидат при богати колекционери. За оценката на машините експертите се позовават на проведен през 2006 година търг във Финландия. Тогава за Т-3 „Майбах“ от първоначално обявената цена от 25 хил. евро се дават близо 200 хил. евро. Според експертната оценка от съществуващите у нас бройки може да се стигне до реставрацията на 15 танка, за които ще могат да се свалят части от всички 84 танкове и елементи от тях.