Бивши агенти на Държавна сигурност, вербовчици в затворите, политици, шефове на големи застрахователни компании, автокрадци и дребни бандити. Това са само част от персонажите, които се преплитат в разследването срещу групата за отвличания, наречена от МВР с кодовото наименование „Наглите“. В продължение на няколко години те успяват да отвлекат десетки богати наследници и бизнесмени, преди да бъдат заловени. Това се случва през декември 2009 година. Арестувани са 25 души, обвинени са за 18 отвличания.
Доказани обаче са само 11 от похищенията
5 години след първото доказано отвличане, през 2012 г., Софийският градски съд осъжда четирима участници в отвличанията. Това са Прокопи Прокопиев –Културиста, Ивайло Евтимов - Йожи, Даниел Димитров - Релето. Те получават по 18 години затвор. Четвъртият участник Любомир Димитров- Гребеца е осъден на 15 години затвор, но днес е единственият, който ще остане в килията си до живот заради извършени убийства. Двама от групата стават защитени свидетели, а други двама са убити. Съдът призна, че лидер не е открит. Лидер обаче има. Това става ясно от разпитите на подсъдимите. Разследващите се опитват да изкопчат от тях името на човека, който ги е организирал. Предполага се, че той седи високо в престъпната йерархия и има контакти в службите. За това подсказва и фактът, че милиони белязани пари, които са
били предадени от близки на жертвите като откуп, изчезват
Никой не ги проследява, нито една банкнота не е намерена, а сумите са близо 7 млн. лева, от които дори стотинка не е открита от МВР.
Прочети още
Има и отвличания, като това на Румен Гунински, за които не е доказано, че са извършени от „Наглите“. Гунински остава в плен 42 дни срещу 354 000 евро. За отказа от каквито и да е обяснения за структурата на бандата се вижда и от протоколите по разпитите на подсъдимите. Ивайло Евтимов – Йожи отказва категорично да назове каквото и да е име. Това правят и защитените свидетели. Те издават имената на всички замесени извършители, но когато няколко пъти ги
питат за главатаря на бандата, те запазват мълчание
Сред хората, които прокуратурата и разследващите проверяват, са дори имената на Алексей Петров, бивш шеф на ДАНС, който по това време е подсъдим по делото „Октопод“, по което са повдигнати обвинения по почти целия наказателен кодекс. Споменава се и името на покойния Антон Петров – Хаместера, който е смятан за дясната ръка на Алексей Петров и също е подсъдим по „Октопод“. Подсъдимите обаче категорично отказват да споменат имената им. Намекват само за хора от бившата Държавна сигурност, които „ръководели държавата“, но не споменават конкретни имена. Само казват, че са били вербувани по затворите, че след като са на свобода, „ще им бъде намерена работа“.
Убиват човека, който намира ключовия свидетел срещу тях
Покушението остава неразкрито и до днес, свидетели липсват. Бизнесменът Петър Христов е застрелян през 2018 година с чешки картечен пистолет „Скорпион“. До този извод стигат разследващите, след като на мястото, където е стоял стрелецът, откриват седем гилзи. Убиецът е знаел навиците на Христов, знаел, че се движи без охрана, само с личен шофьор, и е издебнал точно момента на излизането на бизнесмена от офиса му, за да го надупчи със седем куршума.
Според показания на свидетели килърът е изскочил от близкия строеж. За да не бъде забелязан предварително и да се слее с обстановката, е носел жилетка на строителен работник. След убийството е избягал вероятно към чакаща го наблизо кола. МВР анализира записите от камерите на сградите в района
с надежда убиецът да е бил записан на тях
Основната версия на разследващите за убийството на Христов тогава е отмъщение на бандата на „Наглите“. Знае се, че Христов завежда при вътрешния министър Цветан Цветанов Валентин Михайлов - Вальо Ихтиманския, който разказва подробности за бандата и така става възможен арестът на „Наглите“ и тяхното осъждане впоследствие, пише breaking.bg. Другият свидетел, който Христов осигурява на МВР, е Найден Недев от Горна Оряховица.
Кои са хората, предали „Наглите“?
Недев и Ихтиманския са участници в зловещата ихтиманско-горнооряховска банда за въоръжени грабежи на пътя Велико Търново-Русе в средата на 90-те години на миналия век. Тогава бандитите, с полицейски униформи, нападаха и обира руснаци и украинци, които се връщаха от куфарен туризъм в съседна Турция. Тарторът е Петър Баров, бивш учител по физическо в Ихтиман, а членовете на бандата - негови ученици. На „сметката“ на бандата са записани 10 въоръжени грабежа и едно убийство на украинеца Василий Савчук.
Той е застрелян от бандата при въоръжен грабеж
на украинци край село Крушето на 10 януари 1995 г. Тогава Ихтиманския е само на 19 години. Бандата е задържана през февруари същата година. На съд са изправени 12 души, сред които Валентин Михайлов и Найден Недев. През септември 1996 г. ихтиманската банда получава от Великотърновския окръжен съд общо 162 години затвор. Михайлов-Ихтиманския получава 18 г., а Найден Недев - 20 г. Върховният касационен съд, тогава няма апелативни съдилища, връща делото, което се гледа в Ловеч. Накрая след дълго разтакаване повечето от участниците в бандата са оневинени. Ихтиманския дори осъжда държавата в Страсбург за незаконен арест. През 2009 г. е арестуван в Търново, докато източва чужда сметка през банкомат. За да не попадне в затвора, издава „Наглите“ пред тогавашния вътрешен министър Цветанов и шефа на ГДБОП Станимир Флоров.
Лекар режел крайниците на жертвите
В групата на „Наглите“ е имало и лекар. Неговата самоличност обаче така и не става ясна по време на делото. За това в свой разпит разказва Михаил Краус, който е син на бившия транспортен министър от кабинета „Костов“ Вилхем Краус. Той е отвлечен на 22 октомври 2007 година. Смята се, че зад похищението седят именно „Наглите“, за свободата му са платени 300 000 евро, той обаче е освободен с отрязан пръст. Разследващите обръщат внимание, че срезът на пръста му е професионален. Кожата се издърпва напред, а след ампутацията тя се връща обратно, за да може да се скрие раната, за да не се получи възпаление.
„Дадоха ми хапчета. От тях ме втресе, след което се почувствах унесен. След това ми отрязаха пръста“, разказва Михаил. Те го успокоили – „Не се притеснявай, доктор ти го отряза“. По време на разпитите Краус признава, че е познавал двама от групата – Даниел Димитров – Данчо Релето, който вече е на свобода заради добро поведение, и покойния Иван Пайнавелов – Сапата, чийто труп беше намерен след разбиване на бандата. С Пайнавелов Михаил Краус се познавал от дете, тъй като били от едно училище и от един квартал. След като бил освободен, похитеният продължавал да се вижда с Пайнавелов, но не забелязал промяна в поведението му. Краус обаче имал някакви предположения, че Сапата има отношение към неговото отвличане, тъй като трябвало да е някой близък до него човек. „Не ми е приятно да си спомням, изтрил съм ги. Аз определено искам да забравя това нещо“, казва за отвличането си Михаил Краус пред разследващите. Заяви, че не си спомня точно деня, в който му отрязали пръста. И той, както и Илиян Цанев, оставял косми в стаята на ужасите, в която прекарал близо месец. Слагал ги по фугите на стената, която била от тухли. Когато пуснали Краус, му дали 20 лв. в ръката, за да се прибере.
