Тайни записи на прокурори, с цел изнудване, рекет за стотици хиляди, политически игри, проституция, лихварство и дори източване на „Кремиковци“. Това бяха само част от обвиненията по делото „Октопод“ срещу бившия съветник от ДАНС Алексей Петров и част от хора, сочени за негови приближени. Разследването, започнало малко преди ареста на бившата барета през 2010 година, е считано за едно от най-мащабните в България, но приключи безславно с оправдателни присъди и дори със санкция срещу България за над 1 млн. лева. Свидетелски показания дори сочеха, че мрежа от компаньонки записвала компромати срещу
магистрати, политици и полицаи, които ги посещавали
Редица свидетели, повечето от които дават показания със скрита самоличност, твърдят, че групата действала основно с компромати, за да може да притиска хора и да извършва бизнеса си необезпокоявано. Един от защитените свидетели разказва, че действащи агенти на ДАНС го принудили да записва незаконно разговорите си с прокурор от Варна, който разследвал група за сводничество, свързана с групата. По-късно записите били изпратени до тогавашния главен прокурор, а делото било провалено. Показанията на този свидетел обаче били оспорени от адвокатите на подсъдимите тогава и те не оказали тежест за осъдителни присъди.
Повечето от събраните доказателства по делото „Октопод“ изобщо
не били кредитирани с доверие от съда
Така 11 години след като МВР предприе една от най-шумните си операции по времето на първия управленски мандат на ГЕРБ (2009-2013), когато вътрешен министър беше Цветан Цветанов, последвалият съдебен процес приключва с преобладаващ неуспех за прокуратурата. На първите две съдебни инстанции Алексей Петров и половината от останалите подсъдими бяха оправдани. Към днешна дата оправдателните присъди на Алексей Петров, Антон Петров – Хамстера и Кирил Топалов окончателно са влезли в сила. Причината е, че Апелативната специализирана прокуратура не подаде протест срещу тях пред Върховния касационен съд (ВКС). Така държавното обвинение засега успя да постигне само две условни присъди от по 3 години на Марчело Джотолов и Янко Попов. [su_image_carousel source="media: 820396,820394,820393,820392" crop="16:10" align="center" captions="yes" dots="no" autoplay="7" speed="immediate"] Джотолов и Попов бяха осъдени за това, че са изнудвали бившия полицай Николай Динков да преведе по сметка на Джотолов 180 000 лева. Освен тригодишни условни наказания, двамата подсъдими получиха по това обвинение и глоби от по 4000 лева. Алексей Петров беше арестуван в дома си в София на 10 февруари 2010 г. от тежко въоръжени и маскирани полицаи. Тогава пресцентърът на МВР разпространи видеокадри на заключения с белезници на земята Петров, както и
снимки на полуголи жени в нощни заведения
които крият лицата си. Интересен момент във видеото беше, че Петров очакваше спецполицаите и дори се обръща към тях свойски, докато те го просват на земята. Тогава Цветанов обяви, че „Октопод“ „дава начало на борбата с организираната престъпност, корупцията и срастването на организираната престъпност с държавния апарат“. Заедно с Петров и останалите му съпроцесници бяха задържани и братята Йордан и Пламен Стоянови – Дамбовците. Впоследствие двамата отпаднаха от делото, но това не им попречи заедно с Петров и Хамстера да осъдят държавата в Европейския съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ), пише „Свободна Европа“. В решенията си по жалбите на четиримата ЕСПЧ прие, че широко отразените в медиите полицейски операции са довели до нарушаване на
забраната за изтезаване, презумпцията за невиновност
правото на справедлив процес, зачитане на личния живот и непредоставяне на ефективни средства за защита. Сред подсъдимите първоначално беше и бившият висш прокурор Цеко Йорданов, който впоследствие също отпадна и на свой ред осъди България в Страсбург. Обезщетения за общо 1.2 млн. лв. бяха присъдени, но от българския съд, и на две фирми, които бяха заподозрени за връзки с организираната престъпна група „Октопод“ – „Голд лизинг“ и „Кепитъл лизинг“. Процесът първоначално започна в Софийския градски съд, но през 2015 г. тръгна отначало заради уволнението на съдия Румяна Ченалова, която го гледаше дотогава. След това делото беше прехвърлено в Специализирания наказателен съд заради смяната на подсъдността на делата срещу организирани престъпни групи. Там Алексей Петров, Антон Петров и Кирил Топалов бяха оправдани, а Марчело Джотолов и Янко Попов получиха условни присъди през ноември 2018 г. Апелативният спецсъд изцяло потвърди това решение на първата инстанция.
МВР и Прокуратурата плащат 82 млн. лева на „Лев Инс“
Компанията се свързваше с основния обвинен по „Октопод“ – Алексей Петров - Трактора. Министерство на вътрешните работи и Прокуратурата са осъдени да платят сумата от над 48 млн. лева на застрахователното дружество „Лев Инс“ - на първа инстанция (Окръжен съд-Перник). Присъдата е заради нанесени имуществени и неимуществени вреди от полицейската акция „Октопод“, провела се преди повече от десет години. Тази сума не е всичко - като се добавят лихвите за последните 7 години, тя достига 82 милиона и 300 хиляди лева. Това е
абсолютният рекорд за обезщетение
което прокуратурата и МВР трябва да изплатят на фирма, засегната от действията им, съобщава сайтът за разследваща журналистика bird.bg. По времето на първия кабинет на ГЕРБ, през 2010 година, МВР предприе една от най-шумните си операции. Основен обвиняем бе бившият съветник в ДАНС Алексей Петров, свързан именно с компанията „Лев Инс“. Офиси на дружеството бяха запечатани, а техниката им иззета. Петров беше задържан, а от образуваните две дела едното беше прекратено, а по другото бившата барета беше оправдан.
През 2015 година компанията завежда дело в Софийски градски съд. Следват
масови отводи от съдии близо 4 години
Ответник по делото се явява и самият Софийски градски съд, тъй като през 2010-2011 г. е одобрил някои от действията по досъдебното производство (ОС Перник обаче отхвърля иска срещу СГС). През 2019-а делото е изпратено в Окръжен съд - Перник, след отвеждането на всички съдии от СГС. Поема го съдия Рени Ковачка, която почти в края на делото е командирована в САС. Така то се поема от съдия Михаил Малчев, който на 12 май тази година го обявява за решаване. Той също е командирован, но в градския съд. Така делото отива при съдия Мария Милушева, която го решава на първа инстанция В иска си „Лев Инс“ твърди, че заради действията на разследващите е била създадена обществена нагласа, че
дружеството е замесено в незаконна дейност
което пък е довело до загуба на доверие от страна на клиентите и съответно - лоши финансови резултати за компанията. Заради акцията и иззетите документи и техника е било почти невъзможно да възстановят дейността си. А и иззетото било държано дълго време от разследващите и не било върнато въпреки всички молби и заявления.
