Малкълм Бътлър („Пейтриътс“)
„Ню Ингланд пейтриътс" постигна един от най-великите обрати в историята на НФЛ и успя да победи „Сиатъл сийхоукс" в 49-ото издание на „Супербоул''. Том Брейди хвърли за четири тъчдауна, включително и решаващия на Джулиън Еделман две минути преди края на двубоя, за да вдигне четвъртия си трофей "Винс Ломбарди'' и да спечели наградата за „Най-полезен играч'' в срещата. Защитникът Малкълм Бътлър направи най-великото хващане, когато 30 секунди преди края пресече паса на Ръсел Уилсън, с което донесе победата и пренаписа историята. Ето какво научихме от този спектакъл.
Уилсън не стартира по най-добрия начин, но това няма значение
25 минути отне на Ръсел Уилсън, за да направи пас за тъчдаун. За това време Том Брейди вече имаше 14 точки. Уилсън стартира мудно, както и преди две седмици срещу Грийн Бей Пакърс, изглеждайки бавен в краката и изпитващ трудности да подаде на съотборниците си.
Справедливо е да се каже, че вторият отбор („secondary'') на ,,Пейтриътс" си свърши по отличен начин работата и затрудни максимално играта на „Сиатъл" в нападение. Въпреки това Уилсън не бързаше да се хвърля в „дълбоката вода''. Разбира се, когато го направи, има огромен ефект: 40-ярдов пас към Крис Матюс; пасът през рамо отново към Матюс, довел до тъчдаун точно преди почивката. Уилсън е голям играч. Просто му трябва малко време, за да влезе в режим на звяр.
Защитата на „Пейтриътс" най-накрая изигра велик мач
„The Legion of Boom'', както наричат защитния тим на „Сийхоукс", е най-добрият в лигата. Шърман, Томас, Канслър и другите доминират безапелационно над останалите защити в НФЛ. Не и този път. Отличието отива при защитата на „Ню Ингланд". Момчетата с целия талант, който притежават, играха много над възможностите си. Не оставиха никакви шансове на Уилсън, особено пред първата четвъртина. Кайл Арингтън беше навсякъде, докато Дарел Ревис просто обезличи Джърмейн Киърс. Играейки човек до човек, те бяха основната причина пред Уилсън да няма избор на кого на хвърли пас.
Поне един лъв стигна до „Супербоул"
след като последно „Детройт лайънс" се класира за финала преди 58 години.
Точността на Крис Матюс
Само преди няколко дни някои много запалени фенове на НФЛ знаеха кой е Крис Матюс. Сега всички знаят. Преди неделя младият „wide receiver'' не беше записал нито един ярд в професионалната си кариера. Е, тази неделя се случи. Неговото първо хващане беше сензационно 44-ярдово с „Арингтън" на гърба си. Второто му беше тъчдаун. И то кога - по време на „Супербоул'', за да изравни мача. Третото му хващане отново беше след 40-ярдов пас след почивката. Избра точното време да излезе на сцената.
Точността на „Сиатъл"
Неслучайно „Сиатъл сийхоукс" беще защитаващият титлата си шампион. Шампионите правят големи отигравания в точния момент. Точно когато времето изтичаше, Уилсън пласира майсторски пас, за да изравни резултата преди почивката. След това „Сийхоукс" записаха 3 точки от полеви гол, след което Брейди им предостави играта и те поведоха с 24:14. Брейди контролираше играта през почти цялата първа половина на мача, но когато за малко даде шанс на „Сийхоукс", те се възползваха. За 13 минути натрупаха 24 точки. Дори тим с опитни и силни играчи, какъвто е „Пейтриътс", не може да се бори срещу тази набрала скорост „лавина''. Тогава Брейди отново взе нещата в свои ръце.
Бътлър успя
Кой заложи на Малкълм Бътлър да се превърне в герой на двубоя? Едва ли има някой.
Том Брейди е „MVP'' - най-полезният играч
Когато всички загубиха надежда, 37-годишният куатърбек поведе тима си към „Обетованата земя''. След тъчдауна на Болдуин „Пейтриътс" бяха записали само 20 ярда след почивката и всичко изглеждаше загубено. Но часът настъпи и Брейди хвана яко инерцията на „Сийхоукс" и я обърна в обратна посока, за да спечели мача. Да спечели 4 шампионски пръстена е страхотно постижение, но да спечелиш „Супербоул", след като си губил с 10 точки и си притиснат към стената, това е нещо съвсем различно. Едва ли могат да се сравнят сегашните финали с тези от миналото, но може да се каже, че Брейди и за миг не разчиташе на късмета си. Той показа, че наистина е велик и заслужава наградата за „Най-полезен играч''.
Големите играчи носят отбора на гърба си. Том Брейди може и да е най-велият от всички.
